От нас нищо не зависи в реалния живот. И за да си мислим че зависи, ни е дадено егото. Хубава мисъл!

Малцина са тези, които се смиряват и приемат другите, като равни. Българите имаме огромно его, непоправими индивидуалисти сме. Но когато животът ни се преобърне за 5 минути, нито егото помага, нито егоизма, нищо. Стоиш, като дърво насред полето и гръмотевиците те удрят, докато проумееш, че си прашинка и утре няма да те има.

Егото е погубило велики умове и личности. Наполеон – велик пълководец, чието его го кара да поеме повече отговорности и под натиска на обстоятелствата рухва. Защо му е трябвало да напада Русия?

Заради проклетото его. Същото важи и за онзи социопат Хитлер.

Трудно се озаптява егото. То е алчно, подмолно и винаги иска още и още. Пари, власт, слава, да изпъкнеш сред другите. Бил съм сред мъже, които си мерят егото, все едно си мерят пишките – то ако имаше как и пишките щяха да си премерят?! Този с най-голямата щеше да се удря в гърдите, като маймуна, каквато всъщност е.

Жените имат по-голямо его от мъжете, но го прикриват. Наскоро засегнах егото на една жена. Типичната безсърдечна кучка, която е свикнала мъжете да й се подчиняват. Чудеса от хитрост ще измисли проклетията, но съм сигурен, че ще опита да си върне.

Егото на твореца, изобретателя, предприемача няма общо с егото на простака. Едното е съзидателно, другото прави смешен и жалък притежателя му.

Иво Югов

barometar.net