Икономическите последици от войната в Украйна ще ударят силно Европейския съюз, пише „Политико“. Но трънливите въпроси за това кой точно ще претърпи най-голяма икономическа болка и дали някои от тези разходи ще бъдат споделени, могат да спънат способността на блока да остане единен срещу Русия.

Засега политиците имат едно послание: Няма да е евтино, но ще си струва.

„Ние сме наясно, че това ще доведе до разходи за европейската икономика, но отговорът не е да се намали натиска върху Русия“, каза италианският премиер Марио Драги в четвъртък, докато лидерите се събраха на неформална среща на върха във Версай. „Отговорът е да работим заедно, да подкрепяме нашите икономики, да поддържаме покупателната способност на домакинствата, да подкрепяме нашите компании.“

За Италия и Франция предпочитаната стратегия е обединяването на някои от тези разходи чрез издаване на нов дълг на ЕС за укрепване на енергийната сигурност и отбрана. Това не се харесва на Германия, Швеция и Холандия, чиито лидери се противопоставиха миналата седмица.

Това отблъскване бе достатъчно силно, френският президент Еманюел Макрон на срещата на върха, да даде тласък на дебата на ЕС за издаването на повече еврооблигации в бъдеще. Но по-широкият въпрос за икономическите последици от войната и какво може да направи ЕС, за да се опита да овладее щетите от зараждащото се възстановяване на блока, все още е много активен. В понеделник и вторник той ще привлече вниманието на финансовите министри на срещата им в Брюксел.

„Има нарастващо осъзнаване, че ще има някаква форма на споделяне на икономическите разходи от тази криза“, каза Нилс Редекер, автор на неотдавнашен документ на Центъра на Жак Делор в Берлин, който очертава икономическото въздействие на войната върху ЕС. „Ще трябва да запазим единен фронт към Русия и ако това е много по-скъпо за някои държави-членки, отколкото за други, запазването на този фронт ще бъде по-трудно“.

Другото предизвикателство е, че несигурността относно хода на войната означава, че е трудно да се определи цена на възможните средства за защита. Но няма съмнение, че конфликтът и неговото разпространение ще доведат до значителна дупка в продукцията, казват експерти.

В една от първите големи оценки на удара от войната Европейската централна банка намали прогнозата си за растеж за еврозоната до 3,7 процента, което е с 0,7 процентни пункта по-малко от декември, когато публикува последните си прогнози в четвъртък. Други стигнаха по-далеч, включително Goldman Sachs, който намали с 1,4 процентни пункта прогнозата си за БВП за зоната на единната валута.

Комисията, от своя страна, се опитва да избегне тревогата, заявявайки, че войната ще повлияе на растежа в ЕС, но няма да го дерайлира. Страните говорят и казват, че ще трябва да се подготвят за сметката, която войната ще донесе.

На видеосреща на финансовите министри на ЕС миналата седмица Италия заяви, че очаква да намали растежа с 0,7 процентни пункта поради прекъсвания в търговията, загубата на Русия като експортен пазар и инфлацията, казаха трима дипломати. Кипър, който разчита на туризма за 20 процента от своя БВП, също вероятно ще се откаже от голям дял от приходите, тъй като руснаците съставляват една пета от неговите посетители.

Междувременно България поиска от Комисията да изпълни „чернобилски сценарий“, според който ядрена катастрофа в Украйна ще унищожи голяма част от нейната селскостопанска продукция, казаха дипломати.

„Това удря всички, това е външен шок, но е асиметричен в своите последствия“, така го обобщи Редекер.

Най-ясната последица се отнася до зависимостта на Европа от руския газ. ЕС получава около 40 процента от общия си внос на газ от Русия, но за Австрия, Унгария, Полша той достига до 80 процента — и 100 процента в България, Естония и Латвия. Германия и Италия, най-големите вносители на газ в блока, разчитат съответно на Русия за повече от половината и една трета от своя газ, така че всеки шок в доставките ще има тежки последици там.

Дори извън смущенията от войната, нарастващите цени на газа увеличиха цените на електроенергията заедно с тях поради така наречената система за пределно ценообразуване, използвана в ЕС. По-рано този месец те надминаха рекордното ниво от 200 евро на мегаватчас. Това е особено тежко за страни със студени зими и високи нива на „енергийна бедност“, като голяма част от Централна и Източна Европа. Но енергоемките икономики, като Финландия и страните от Бенелюкс, също са силно засегнати.

Други ефекти могат да се усетят чрез търговията. Търговията с Русия представлява малка част от общата търговия с ЕС, но осигурява голям брой суровини за блока, а специфичните зависимости могат да причинят хаос във веригите за доставки. Руската дървесина съставлява половината от вноса на Финландия, докато паладий, от който Русия контролира 40 процента от световното производство, е ключов материал за автомобилния сектор в Германия и Италия.

Друга ключова стока е пшеницата — като се има предвид, че Русия и Украйна са съответно първият и петият по големина износител на зърно в света — където цените скочиха до 14-годишен връх поради опасенията за глобални доставки.

След това имаме инфлация, която също вероятно ще се повиши още повече и ще остане по-висока за по-дълго от очакваното. Този натиск принуди ЕЦБ да обяви по-бързо намаляване на програмата си за изкупуване на облигации. Основен двигател на инфлацията продължава да бъде енергийната инфлация, при която не се вижда облекчение. Барел петрол Brent се търгуваше над 120 долара за барел в сряда, нива, невиждани от 2008 г., преди да падне до 109 долара в понеделник.

„Ако имаме 150 долара за барел или 200 евро за (мегаватчас) за газ, говорим за 6 процента инфлация за еврозоната“, каза главният икономист Лудовик Субран от Allianz. „Няма пълна рецесия, но това излиза много скъпо за производствения сектор и може би по-скъпо за някои страни от други.“, цитира news.bg