Новоизлюпеният „журналист“ Христо Грозев казал: „Войниците на Путин молят за хляб и вода, до дни войната свършва!“ Абе, шушляк – откога стана журналист, че и разследващ?! Ти стана известен преди време, като купувач на вестник „Труд“ преди Любо Пъпката и Огнян Донев да те изритат. В съчинената му биография пише как през 1989 г. бил в Люксембург, видял как служители на посолството го напускали, разбил прозорец, влязъл в посолството и започнал да чете оставени документи. Полицията го арестувала. Само тази абсурдна и нелепа случка от измислената биография на Грозев е достатъчна да се разбере що за човек е той.
Най-точното определение за този Барон фон Мюнхаузен дава истинската разследваща журналистка Анна Заркова:
„Да не съм чула вече някой колега да каже, че да си разследващ журналист е трудна работа! Един разследващ журналист, роден в България, днес по Би Ти Ви разказа как е. Подвизаваш се в младостта си в корпоративния свят, в свободното си време купуваш вестник „Труд“ и го продаваш. Така ти става хоби репортерската работа, записваш се във вестник „Ню Йорк Таймс“ на щат, обаче си живееш в Австрия, седиш си на компютъра във виенския хол и си разследваш това-онова. Така разкриваш руските шпиони в Алпите и получаваш награда. И се отбиваш при Хекимян да му разкажеш как и кога офицери от КГБ и ГРУ тайно се разхождат между Швейцария и България. Защо не представят историята на човека Грозев?“
barometar.net