Писателят Захари Карабашлиев коментира в социалната мрежа фейсбук последната изява на вицепремиера ни Калина Константинова: “ Мисля, че това видео-обръщение минава по неадекватност онова с културния министър на прозореца. С тази разлика, че онова беше само нелепо и полубезобидно, а това е друго. Това е официална ДЪРЖАВНА позиция, внушаваща КОЛЕКТИВНА вина на огромна група хора. Също така артикулирана с необходимата тревожност, делова решителност и още нещо, което граничи с нехуманност. Чудя се кой отговаря за комуникационната „стратегия“ на това правителство. И дали това правителство фантазира, че ако говори това, което копейковците, Нинова и Янев биха искали да чуят ще спечели техния електорат? Скромното ми мнение е, че няма да спечели нито един избирател повече, докато обаче губи своите стопяващи се симпатизанти.

Пращане на оръжия, непращане на оръжия, газ, нефт, днес така-утре иначе, олио, хляб, ток, топло, пенсии, бежанска криза… сякаш към решаването на всеки един проблем се тръгва с цел да се угоди на някого. Но да искаш да угодиш и да можеш да решиш са две съвсем различни неща. (Справка: Иван Костов, който плати цената.)

Относно украинските бежанци – тези, които познаваме бяха подпомогнати НЕ от държавата, която тази госпожа-министър представлява, а от доброволци. Не са живели по хотели, не са ползвали държавни помощи, не са искали нищо и отдавна работят тук – скромни, трудолюбиви, културни и щедри.

Някои, с които се запознахме продължават работата си дистанционно в Украйна(IT сектор) като квартирите им в София са платени от работодателите им в Киев. Не са ползвали нищо безплатно тук в бежански центрове, защото „има други, които се нуждаят повече от нас“.

Някои вече напуснаха България.
Ние оставаме.“

barometar.net