Кой, как и при какви обстоятелства е убил войводата Христо Ботев? Вече век и половина този болезнен за историческата ни памет въпрос не е намерил своя ясен и категоричен отговор. Темата изследва и внукът на Ботев четник Искрен Красимиров в дебютната си книга „Да убиеш Ботев: мистерии, спомени, лъжи“, която днес ще бъде официално представена. Той гостува в предаването на Радио Варна „Новият ден“. Известен като режисьор, оператор, актьор и писател. Автор на над 20 документални филма, днес историкът представя първото си писано произведение. В книгата му са събрани, подредени и изтълкувани наличните свидетелства, водещи към твърдението, че Христо Ботев е убит от свои четници. Основните аргументи са фокусирани върху противоречията в спомените на „очевидците“ и мълчанието на важни свидетели.

От многократните ми проучвания на терен във Врачанския балкан имах възможността да се уверя, че Ботев загива след приключване на сражението, в условия на настъпващ мрак. Загива на 2 км. от своята, чета, която е отишла да пие вода Крушовското кладенче. Така, че версията за заблуден куршум, черкезки куршум или за самоубийство е несъстоятелна. И за съжаление Ботев е станал жертва на приятелски огън на свои „приятели“ от четата.

Каква реакция очаквате на така изложените факти в книгата ви, а и как ще се отразят на националното ни самочувствие?

Много хора казват „Не пипайте Ботев. Оставете го с подвига му в народната памет, за да не се развенчава ореолът му“. Аз мисля, че напротив – откривайки истината, ние ще придобием още повече информация за блясъка на ореола на Войводата. Защото се оказва, че той е тръгнал да посреща турския куршум, а всъщност среща предателския, което за мен го прави два пъти по-голям герой. Защото знаем още библейския модел е, че за да има герой в лицето на Исус Христос, трябва да има и предател в лицето на Юда. При Левски историята се повтаря. Новото в моята книга е разглеждането на убийството на Ботев само като една малка част от същинския, за мен гигантски заговор в четата, в дъното на който стои първата корупционна афера в новата ни история. В нея гюргевските апостоли Никола Обретенов, Стоян Заимов, Стефан Стамболов злоупотребяват с една огромна сума пари, внесена от Врачанския революционен комитет за покупка на оръжие за предстоящото въстание, Априлското. Оръжие не е закупено, не е доставено на врачани, парите потъват в джобовете на въпросните дейци. Оттук Враца не възстава, оттук Ботев се заканва да търси виновниците. И за мен Войводата и останалите пет жертви от щаба на четата са станали необходимата жертва пред заговорниците, изправени пред революционната необходимост – или ние, или те.

Доколко сте уверен във фактите, които цитирате в книгата си и намират ли те подкрепа в част от колегите ви историци и сред имената на историческата наука в България?

Един от тях проф.Пламен Митев е автор на предговора към моята книга. И макар той да поддържа официалната историческа версия за черкезки куршум, той нарича моите усилия много полезни и отварящи пространство за дебат, за една нова дискусия затова кой, как и къде уби Ботев. Гледам на моята книга като първа стъпка или своеобразна покана към провеждането на четвърта комисия, която да разследва обстоятелствата около гибелта на Ботев. Защо не тя да бъде по повод 150-годишнината от Ботевия подвиг, която идва скоро и веднъж завинаги да установи кой застреля Ботев, но и военния командир на четата Никола Войновски, подвойводата Перо Македонеца и другите трима четници, които аз твърдя, че са паднали под куршумите на заговорническата група около Никола Обретенов.