Партията на Мустафа Карадайъ има навика да играе етническата карта и да обяснява всякакви по-остри реакции или въпроси с етническа непоносимост. Спомняме си добре протестите около парк „Росенец“, където бе направен опит да се създаде напрежение между две групи демонстранти – едните, недоволни заради окупацията на държавен плаж от Ахмед Доган, а другите – докарани с автобуси симпатизанти на ДПС. Пък групите, които трябваше да са враждебно настроени, се оказаха доброжелателни, говореха си и се поздравяваха.

Сценарият с етническото напрежение се пропука и се получи обратен ефект.

„И аз нямам правото да работя в театъра, след като изляза от политиката? Да ходя на Марс ли? Какъв ви е упрекът? Има закони, има правила. Някой е решил да протестира, защото някой е депесар. Тоест депесаря няма право на работа. Хората, които са депесари на Марс ли трябва да отидат? Кръстева не е в нарушение на законите, а в изпълнение на законите. Не видях хората от театъра да протестират, когато някой стане министър в нарушение на Конституцията. Къде е скандалът? Знаете ли с колко хора сме гласували всички ние? Лошо е да си депесар. Не съм съгласен с политическата реакция на Морфов. Да си депесар е гордост, не е проблем“, заяви Карадайъ остро.

Какъв е проблемът? Малко предистория…

Един от най-изявените (бивши) кадри на ДПС се оказа на ръководен пост в Народния театър “Иван Вазов”, а това предизвика остра реакция от режисьора Александър Морфов, който надраска вратата й с надписи “ДПС” и “Изчезвай”.

Ръката на ДПС не се вижда само зад скандала между Морфов и Кръстева. Самият режисьор се върна в театъра наскоро, след дълго отсъствие, породено от конфликт с предишния директор Мариус Донкин, който е бил кандидат за общински съветник от ДПС.

Кръстева няколко пъти е била депутат от партията на Мустафа Карадайъ. На последните избори през октомври Кръстева придружава Ахмед Доган, когато почетният председател на ДПС отиде да гласува. Именно това предизвика и острата реакция от страна на Морфов.

Тук не става дума за етническа нетърпимост, нито за непоносимост спрямо хората, които гласуват за ДПС. Ръководството на тази партия много добре знае това, но умело от години го използва по собствено усмотрение и за собствена изгода.

Никой в България – без някои политици и псевдопатриоти – не е против хората, които симпатизират или членуват в ДПС.

Както каза преди ден поетът и драматургът Стефан Цанев: „Не може представител на Народния театър да ухажва публично лидер на партия и то доста унизително. Така се унижава целия театър. Някой не й е казал, че не бива да прави това“.

Ако някой друг го беше направил с лидер на която и да е друга партия, реакцията щеше да е същата. Никакъв етнически момент или дискриминация няма. Стига с тази фалшива патетика!