„И с по-големи катили сме правили коалиция, повярвайте ми…“ – думите на лидера на партия „Движение 21“ и бивше острие на БСП Татяна Дончева са може би един от най-запомнящите се моменти от срещата на старите другари от БСП, проведена в НДК под надслов „Лява България – идеи, политики, единение“.

Ако не друго, това събитие успя да припомни различните вълни на отлюспвания и отцепвания от БСП, случили се през последните 20-ина години.

На едно място се събраха бивши звезди на червената партия като Георги Първанов и Румен Петков от АБВ, Мая Манолова от „Изправи се, България“, Георги Кадиев от „Нормална държава“, председателя на форум „България – Русия“ Светлана Шаренкова, както и Валери Жаблянов, Георги Пирински и Кирил Добрев и други знайни и позабравени активисти.

Черешката на тортата щеше да е, ако бяха поканили и Жан Виденов, само за да ни напомни какво е истински тежка зима.

Ситуацията малко наподобява онези стари рок групи, които през годините тотално сменят състава си, докато в един момент мнозинството от бившите членове не решат, че е време да се съберат и да свирят същите парчета от миналото, които преди години са събирали хиляди и хиляди фенове, а сега звучат нелепо и не на място.

Иначе основният лайтмотив на този своеобразен „Уудсток“ за стари социалисти беше един – „дайте да се обединим, защото лявото е в криза“. „Солидарност“, „консолидация на левия вот“, „широк ляв фронт“… всички стари хитове, за които един човек, който следи политиката в последните поне две десетилетия, може да се сети.

Но подобно старите хитове на позабравените рок динозаври, така и тези апели звучат кухо и демоде. И причината не е, че вече няма място за тези послания, а че освен тях не се представя нищо ново.

Напротив. Това е една тъжна сбирка на хора, които едно време са имали власт и позиции в БСП, но с времето или сами са си тръгнали от партията, несъгласни с ръководството, или то ги е изритало заради вътрешните борби за надмощие.

Повечето от лицата на срещата за „Лява България“ имаха известен успех и извън социалистическата партия в своите си формации, като и АБВ, и Мая Манолова успяха за кратко да влязат в парламента. Но не и сега.

На последните избори формацията на Петков и Първанов подкрепяше „Български възход“ на Стефан Янев, но без да получи представителство откъм депутати. Новата партия на Манолова пък така и не доближи бариерата за влизане в Народното събрание. Ако погледнем към партията МИР на друг от присъстващите на срещата – Симеон Славчев, на избори досега тя не може да достигне дори 5000 гласа.

Затова и тази среща сега прилича повече на някакъв нов (пореден) шанс за тези забравени звезди на социализма да изгреят отново на небосклона, формирайки нова „супергрупа“ – „БСП за хора, които вече не харесват БСП“.

Факт, ниша за подобно нещо има. След като под ръководството на Корнелия Нинова червените загубиха над 720 хил. гласа, сривайки се до малко над 230 хил. гласа на последния парламентарен вот, докато самата лидерка продължава да преследва всеки, който дори малко се опитва да оспори властта ѝ, не е като да има недостиг на разочаровани социалисти.

Въпросът е какво биха търсили и очаквали тези обезверени червени избиратели? Още от същото, което БСП е предлагала години наред, или някаква нова идея, която действително да им даде надежда и да ги обедини?

Защото в България действително има много ляво ориентирани хора (дори и да не се самоопределят така), които вярват, че е работа на държавата да се грижи за хората и да им помага в периоди на трудност. Въпросът е има ли леви политици, които да могат да звучат адекватно на сегашното време.

Под управлението на Нинова БСП се люшка между заигравките с национализма и обещанията за безплатни неща като детски градини и лекарства за деца, но посланията ѝ така и не стигат до избирателите извън твърдото партийно ядро.

БСП като партия открай време изпитва друг проблем – да комуникира идеята за лявото по начин, който е различен от „Колко хубаво ни беше по Бай-Тошово време“. Социалистите до такава степен са се вкопчили в това да пазят този носталгичен спомен по тоталитарната власт, че забравят какво трябва да представлява лявото в XXI век.

Могат ли обаче тези бивши звезди на партията да дадат отговор на този въпрос? Ако съдим от срещата им за „Лява България – идеи, политики, единение“, то по-скоро отговорът е отрицателен.

Ако трябва да перифразираме онзи популярен лаф, за който всички се сещаме, няма как да правиш нов и модерен рок със стари динозаври.

Не заради това, че са стари, а заради това, че не показват по никакъв начин идея за нещо ново, интересно и креативно, което да излиза извън старите шаблони.

Приказките за солидарност и леви идеи просто звучат изтъркано и лишени от истински смисъл. Русофилията и отдадената вярност към Москва се приемат едва ли не като задължителен елемент, въпреки че управлението на Владимир Путин в Русия е авторитарно и дава власт на малък кръг от олигарси, което няма нищо общо с лявото.

Да, лидерството на Нинова има катастрофални последствия за БСП, но истината е, че тя просто засили процесите, които така или иначе щяха в един момент да се случат в тази партия именно заради отказа ѝ да се адаптира към новите реалности и да възприеме нови идеи.

Истината е, че дори във филми като Still Crazy и „Голата истина за група Жигули“ събирането на стари рок величия е продиктувано от това, че са ударили на камък с кариерите си и с живота си. При старите соц звезди нещата стоят по абсолютно същия начин.
Александър Петров
webcafe.bg