Да си мъж в Латинска Америка не е лесно.

Там мачизмът е толкова дълбоко залегнал в съзнанието на хората, че ги сковава от страх и дори отнема човешки животи. В региона мъжът е този, който никога не плаче, който не показва емоции, не се заема с домакински задачи и ако го ударят, не отвръща другата буза, а удря още по-силно в отговор.

Именно тази култура кара Хенри Мурейн от колумбийската столица Богота да се запише на карате, когато е на 11 години. 45-годишният мъж си припомня, че по това време редовно е причакван от по-големи момчета в парка, които го предизвикват да се бие.

Ако Хенри откаже да се бие, момчетата започват да го обиждат на „женчо“ и го пребиват.

Пред „Шпигел“ той допълва, че именно тогава решава, че е време за уроци по бойни изкуства. Още през следващата година тормозът над Мурейн спира, но травмата остава и до днес. Затова той иска да подеме културна революция, която веднъж завинаги да сложи край на властващия мачизъм в Латинска Америка. Но задачата му никак няма да е лесна.

В момента Мурейн работи с няколко неправителствени организации в Колумбия, както и съвместно с градската управа на Богота.

С помощта на общината Хари успява да разкрие гореща линия за мъже, на която те могат да позвънят, когато са на ръба на изблик на агресия. Заедно с това той развива и школа за мъже, където да се учат да вършат домакински дейности и грижи за децата. По мнение на Мурейн задачи като готвенето ще им помогнат „да разсъждават над мъжествеността си“.

Към момента Хари и колегите му се фокусират върху места, в които е концентрирано мъжкото присъствие – компании, ръководени от мъже, „мъжки“ специалности в университетите и други.

Мурейн подчертава, че мачизмът често е тясно свързан с престъпността и с образа на готиния мъж, който прекрачва всички правила.

По тази причина усилията му са насочени и към затворите, където мнозина излежават присъди за тежки телесни повреди и убийство заради своята избухливост и агресивен нрав. За да се промени тенденцията, трябва да се смени целия наратив около разбиранията за мъжественост в Латинска Америка, категоричен е Мурейн.

Освен агресията, друга причина за високата престъпност у мъжете в Колумбия и региона е ревността. Много представители на силния пол смятат, че тялото на жените им им принадлежи и това води до изблици на ревност и домашно насилие.

Затова Мурейн и екипът му създават поредица от кратки образователни филми, които да показват на мъжете в кои моменти трябва да покажат повече от емоциите си и в кои – да обуздават гнева си.

Един от филмите например разказва сюжета за момиче на 15 години, което трябва да съобщи на семейството си, че е бременно. Бащата има два варианта пред себе си – да избухне и да набие съгрешилата си дъщеря или да се овладее и да разгледа казуса по-трезво. Кой е верният отговор умишлено е оставено на зрителите да преценят.

Според Хари Мурейн над 80 процента от жителите на Богота признават, че не са отгледани от добри бащи и че са били подлагани на психически и физически тормоз като деца.

Бащата на Мурейн, вече покойник, е бил емоционален човек, заради което пък е търпял подигравки от свои приятели. По мнението на Хари заради мачизма много мъже пропускат ценни емоционални моменти с децата си и с половинките си като игри, къпане на бебето или готвене с партньора.

„Мачизмът отрича мъжете да са хора и води до ситуации, в които те не знаят нито от какво имат нужда самите те, нито от какво имат нужда околните“, категоричен е Хари.

В школата си той приканва мъжете да говорят за чувствата си, да разкриват повече от себе си и да споделят тревогите си, дори те да са незначителни. На края на всеки курс посетителите попълват анкета с разнообразни въпроси като това кой трябва да сменя памперсите и да се грижи за бебето.

За съжаление, отбелязва Мурейн, все още има мъже, които дори и след седмици на курсове, посочват, че подобни неща са женска работа и че мъжете нямат умението да сменят памперси и да пълнят шишета с мляко.

Пример за трудно изкоренимия мачизъм е и шефът на Съюза на таксиметровите шофьори в Богота, който публично заяви, че жените шофьори на Uber е по-добре да се преориентират и да си стоят в кухнята.

Рикардо Алион, съосновател на неправителствена организация за половете в Мексико сити, казва, че мъжете в региона понякога дори не осъзнават колко сексистки се държат. Пред QZ той добавя, че в повечето случай зад агресията и сексизма се крият дълбоки емоционални травми още от детството.

Освен това според проучване, проведено от Алион през 2018 г., двама на всеки петима латиноамериканци смята, че жените преувеличават, когато докладват за домашно насилие или тормоз на работното място.

Подобни схващания демотивират жените да съобщават, че са жертви на насилие, и ги кара да се питат дали пък проблемът не е в тях.

Алион е убеден, че докато темата с токсичния мачизъм не стигне до училищата и не започне да се разисква от най-ранна детска възраст, положението няма да се промени драстично. Той посочва, че усилия като тези на Мурейн са стъпка в правилната посока, но достигат само до шепа мъже.

„Някой трябва да изкара агресията от главите на латиноамериканските мъже. Не можем повече да стоим със скръстени ръце“, казва още Алион, цитиран от webcafe.bg