Втора седмица историята на актрисата Диана Димитрова , която обвини свой колега в насилие, е сред най- четените новини в медиите. Скандалът стартира с пост във фейсбук, в който Димитрова съобщи, че преди пет години е била заплашвана, блъскана и удряна от друг актьор по време на снимки и публикува няколко кадъра, които тогава е направила с телефона си. Последваха още постове и интервю в предаването „120 минути” , в което мнозина очакваха тя да даде подробности за ситуацията и да посочи виновника.
„Той ме изрита с цялата мъжка сила, която имаше, в лицето с мъжка обувка. Това беше стабилен шут в лицето. Блъсна вратата, псувайки ме за произхода ми и “поздравявайки” моите родители, специално майка ми. След 15-20 секунди дойдоха трима души и ме намериха в това състояние. Беше обявена обедна почивка.”

Това е описание от първо лице на историята, която Диана Димитрова разказа първо в социалните мрежи. Пред Светослав Иванов от Би Ти Ви, актрисата говори дълго и не каза почти нищо конкретно. Не посочи името на мъжа, когото нарича “лицето”. Не даде категоричен отговор на въпроса, който няколко пъти водещият ѝ зададе – защо 5 години е мълчала.

Едно от обясненията бе, че днес тя е лице на кампания срещу насилието и иска справедливост. Интервюто стана повод за стотици коментари в социалните мрежи, като настроенията в тях варират в двете крайности. Освен такива, които я поздравяват за смелостта, има и други, които смятат , че актрисата си отмъщава и си прави реклама.

На последното тя отвърна с нов пост в профила си, в който написа: „Господ да ви е на помощ. Ще се помоля за вас. От всички коментари, разбирам днес, чак днес, че съм създавала изкуство в държава с толкова болни хора, като вас“.

TrafficNews се обърна с молба към криминалния психолог Тодор Тодоров, за да направи анализ на публичните изяви на актрисата. Ето и неговият коментар по темата.

• Какви са впечатленията ви от българския MeeToo скандал до този момент?
• След като се обърнахте за анализ към нас, с колегите се заехме да изгледаме голям брой стари и нови интервюта на г-жа Диана Димитрова, за да може да се извади адекватното и релевантно за нея поведение по време на интервю. Разбира се, особено внимание обърнахме на интервюто на актрисата в предаването „120 минути” на бТв, в което тя коментира случилото се с нея преди 5 години.

Според експертите в нашия екип, това интервю е до известна степен манипулативен, до известна степен агресивен опит за реклама. Не може в интервю, в което тя говори за преживяно насилие, да донесе детски книжки, които е написала, което само по себе си е неприкрита и непохватна реклама. Контекстът не предполага говорене за детски книжки. Освен да рекламира своите произведения и себе си затова колко е силна и борбена и пр. , контекстът не предполага и реклама на предстояща изложба. В общи линии това не е интервю за насилие и превенция на насилието, нито за подкрепа по толкова наболяла тема за обществото, а по –скоро АЗ–излияния с цел реклама.

• Какви други изводи направи екипът ви, проследявайки изявленията на актрисата?
• Вербалните и невербални индикатори на Диана Димитрова я разкриват като личност, която има склонност да преекспонира, да ескалира емоционално ситуации, които всъщност не са носители на такъв емоционален заряд, какъвто тя им придава. Да, вероятно е имало конфликтна ситуация, но не и това, което тя описва, че се е случило. Мога да обърна внимание на следния пример: Ако вас някой мъж ви ритне в лицето, ще кажете ли , че сте били изритана с мъжка обувка? Това е все едно един майстор фаянсаджия да каже: аз ще ти наредя плочките като фаянсаджия. Така че, смятаме че г-жа Димитрова прикрива и спестява значима информация по тази тема.

Поведението й в предишни интервюта е много по-различно от последното в „120 минути”. Вербалните й сигнали не кореспондират с невербалните, което е показател, че даден човек не говори истината.

Например при въпроса „Защо сега”, тя започва усилено да си играе с косата си. Това не е характерно за нея, съдейки от поведението й в предишни интервюта. И това са интензивни действия за снемане на собственото напрежение. Което е съпроводено и с вербално отклоняване на отговора. Защото тя не отговаря на въпроса , а казва : Защо питате мен „защо сега”. Питайте тези хора в Перник „Защо мълчахте , бе”. Когато един човек не отговаря директно на въпросите, а използва препратки, отговаря на въпроси, които на практика не си му задал, това много често е индикатор, че той прикрива значима информация.

• Както почти всяка тема напоследък, и тази поляризира мненията в обществото. Не е ли малко прибързано, предвид че никой все още не е чул другата страна?
• Българското общество по принцип е слабо критично към всичко, което му се поднася като новина. Поради тази причина, смятам, че начинът, по който бе поднесено и представено това интервю, неговата цел бе по-скоро да накара обществото да се наклони в определена посока. Проблем на обществото е, че всеки път, когато някой се покаже по някоя от големите телевизии , това се приема за нещо вярно и истинско, без да се подлага на съмнение и анализ.
• -Въпреки намеците и препратките, които Диана Димитрова прави в това интервю, тя не е посочва името на човека, който е упражнил насилие. Каква може да е причината за това?

Когато някой обвинява друг, че е извършил нещо и има доказателства , защото в случая се говори за наличие на множество свидетели той няма проблем да го назове пряко. Обикновено не го назовава пряко , защото се притеснява, че може да понесе отговорност за думите си. Всичко останало е създаване на внушения и манипулативно формиране на мнение в публиката.

Когато правихме анализ на ситуацията се опасявахме, че когато този случай бъде разплетен и стане ясно всъщност какво се е случило, много хора, които действително са жертва на сериозно психическо или физическо насилие, могат да не съберат кураж и да говорят. Защото този проблем е сериозен и съществува не само в България, но и в целия свят. Според СЗО, от началото на пандемията това е тенденция, която ескалира. Не е хуманно, не е правилно да я използваме за постигане на лични цели.

• Има непотвърдена засега информация, че системен психологически терор от страна на дамата , е провокирал физическата агресия. Това може ли да оправдае насилието?
• Нито една форма на насилие не е оправдана. Но понякога, когато нещо се случва прекалено дълго време, при натрупване , човек може да реагира с насилие. Защото има и насилие на психическа основа, което е по-трудно за доказване, но не и по-леко като последствия от физическата агресия. И то може да доведе човек до състояние , в което той може да загуби контрол и да избухне. Тук обаче въпросът е дали това , което е описано като насилие, се е случило точно по този начин.
• Казахте „когато истината излезе наяве“. Какво имате предвид?
• Имам предвид , че от това което с колегите анализирахме, е че всъщност тази ситуация е изключително силно преекспонирана и до голяма степен, представеното по този начин пред медиите е опит за манипулация на самото общество.
• Можем ли да определим кое с по- голяма тежест – психическото или физическото насилие?
• И двете са много тежки. И да не забравяме народната мъдрост – дълбока рана заздравява , но лоша дума не се забравя. С което изобщо не искам да омаловажа физическото насилие. През годините сме виждали многократни прояви на насилие и има много повече от това, което става обществено достояние. Но така или иначе психическото насилие въобще не е за подценяване и то може да бъде много тежко за индивида, особено ако е с натрупване във времето. Така че няма значение каква е формата на насилието. Няма значение дали потърпевшия е мъж или жена, то не трябва да се случва.
• Как си обяснявате закъснелите признания на актрисата?

Това е част от нашия анализ. За да се случи нещо сега , след няколко години, трябва да има пусков механизъм. Това може да е случайна среща с агресора, може да е постигане на някаква друга цел. Тя може да е някаква прагматична цел. Тук по-важното е да се ориентираме в структурата и характеровите особености на човека , който заявява, че е станал жертва на такава агресия. Защото от това нещо може да се разбере повече за самата ситуация, за това как се е стигнало до нея, как се е развила. В интервюто водещият зададе въпрос за генезиса на агресията, но не получи отговор. Човек, обикновено избягва отговорите на въпросите, когато се опитва да прикрие значима информация.

• Коментарите в мрежата са от „осанна „до „разпни я”. Някой определят признанията като безвкусна реклама, а други пък ги обвиняват , че са жестоки, безмилостни и им липсва емпатия. Къде е истината?
• Не съм се запознал с коментарите на хората. Мога да кажа, че според нашия анализ заключението ни е , че до голяма степен изнесеното не отговаря на обективната истина и е преекспонирано. Априори се приема, че жената е по-слаба и е жертва на насилие, но това не винаги е вярно. Преди да правим каквото и да е заключение , без да имаме резултати от някаква експертиза , въз основа само на личното ни усещане, това може да бъде само субективно мнение. Не е нещо на което някой може да стъпи и да се уповава. Жените, които под някаква форма са били жертва на насилие, ще съчувстват. Другото странно в този случай е , че се използват медиите като трибуна, а потърпевшата не е отишла в полиция или прокуратурата. Така организиран, скандалът не цели т.нар насилник да получи справедливост, за да постигне свои цели.