Лионел Меси е световен шампион. На 35 г. той най-накрая успя да постигне това, за което всяко едно дете, още преди да стане футболист, мечтае. В неделя, след победата над Франция на финала, Лео е на световния връх. Като капитан на Аржентина Меси първи вдигна световната купа. В ръцете му тя изглеждаше на мястото си.

Въпреки рекордните седем „Златни топки“, дори и самият той ще признае, че това е най-великият момент в кариерата му. А той дойде след може би най-великият финал в историята. 2:2 в редовното време, 3:3 в продълженията и 4:2 за Аржентина при дузпите. Финал, в който Меси вкара два гола, а от другата страна за Франция Килиан Мбапе наниза хеттрик. За такива моменти живеем всички.

За този момент живееше дълго и самият Меси. Имаше сериозни съмнения, че той изобщо ще дойде. Но ето, че е тук. Купата, която подпечата величието на може би най-големия футболист в историята. Сравненията с Пеле и Марадона може и да са безпредметни за някои, но с това, което продължава да показва, дори на 35 г., с начина, по който продължава да диктува играта, и дълголетието от днешна гледна точка Лео е на върха.

Всичко започна в Росарио. На прашните игрища и в никому неизвестния отбор на Грандоли. В детството си Лео рита пластмасови бутилки и навити на топка чорапи. Семейството няма пари за истинско футболно кълбо.

В началото Меси се запалва по футбола заради по-големите си братя – Родриго и Матиас, които също ритат за Грандоли. След това идва Нюелс Олд Бойс. Там има специална мотивация да бележи голове. За всеки получава по шоколадова бисквитка от треньора. Колкото повече голове, толкова повече бисквитки.

Лео заобикаля всички и бележи по няколко гола всеки мач. Но само с крака. За да го окуражи да използва и главата си, треньорът Карлос Маркони му обещава по две бисквитки за всяко попадение с глава. „Още на следващия мач Лео мина цялата защита, стигна до вратата, размина и вратаря, след това си вдигна топката и я вкара с глава в опразнената мрежа. Обърна се към мен и посочи с пръсти – този се бори за два“, спомня си наставникът.

Когато е на 9, треньорите в Нюелс усещат, че има нещо нередно с него. Момчето е високо само метър и 27 сантиметра. Баща му дори слагал възглавница на седалката в колата, за да може Меси да вижда какво се случва по пътя.

Лекарите установяват, че Лео има недостиг на хормон на растежа. Затова семейството прибягва до инжекции. „Бях най-дребният на терена, в училище, на площадката. Затова всеки ден ми биеха инжекции в крака. Ден след ден, седмица след седмица. Повече от три години“, разказва Меси.

През първите две години и половина инжекциите се покриват от стоманолеярната, в която бащата на Меси – Хорхе, работи. Когато в края на 90-те и началото на новия век финансовата криза удря Аржентина обаче, фабриката спира изплащането на здравни осигуровки и Лео остава без лекарство.

Инжекциите струват между 900 и 1300 долара на месец – нещо, което семейството не може да си позволи. Хорхе Меси моли за съдействие шефовете на Нюелс, но клубът също е сериозно ударен от кризата. Лекарите уверяват бащата, че няма никаква опасност за здравето на сина му, ако спре инжекциите. Освен че няма да порасне повече от метър и половина. Което означава и край на футболната му кариера

Затова Хорхе започва да търси други варианти. Двама бизнесмени от Буенос Айрес го свързват със свои познати в Барселона. Първият член на клуба от „Камп Ноу“, който забелязва таланта на аржентинеца, е Джосеп Мария Мингела. Той е един от най-важните хора в Барселона, който обаче не се показва публично. Пристига в клуба през 70-те години като преводач, но след това заема различни позиции – треньор, администратор в школата, скаут и дори агент на играчи. Помага за трансферите на Диего Марадона, Ромарио и дори на Христо Стоичков. След което добавя и този на Меси към пребогатата си биография.

„Първият път, в който видях Лео, той беше на 12. Беше нисък, слабичък и заради физическите си данни имаше сериозни съмнения дали ще излезе футболист от него – спомня си Мингела. – Но след като прегледах видеата му по-задълбочено, бях изумен. Изглеждаше сякаш Лео бе дошъл от някаква друга планета, на която се раждат изключителните хора: архитекти, лекари, велики музиканти.“

В началото Барселона не се интересува от Меси, но Мингела прави всичко възможно да промени позицията на клуба. Купува билети за Лео и баща му до Испания и дори плаща разходите им в Барселона.

Всичко обаче се развива бавно. Лео напредва постепенно в школата, но шефовете на Барса дълго време не му обещават нищо конкретно. Бащата започва да се притеснява, че, както в Нюелс, и каталунците ще изоставят сина му.

До 14 декември 2000 г. Това е датата, на която, заедно с Карлес Рексач, Мингела изготвя историческия първи договор на Меси. Той е подписан на салфетка в барселонски ресторант, който и до момента се пази в рамка на „Камп Ноу“. Контрактът гарантира място на Лео в академията на Барса, като от клуба обещават и че ще се погрижат за баща му, наемайки го на работа.

Първият истински договор между Меси и Барса е подписан през март 2001 г. По най-бързия начин клубът подновява лечението с инжекциите, първите от които тогавашният изпълнителен директор Жоан Лакуева плаща от личния си джоб – 152 хиляди песети.

И това се превръща в може би най-великото решение, което взима в професионалния си живот.

Меси дебютира за Барса през октомври 2004-та и оттогава не е спрял да печели трофеи. В 17-те си години в първия отбор Лео спечели 10 титли и седем купи на Испания. На европейската сцена четири пъти вдигна трофея от Шампионската лига и по три пъти тези от Световното клубно първенство и Суперкупата на УЕФА.

Рекордните седем „Златни топки“ пък са неоспоримото доказателство за господството му над всички останали.

Головете също влизаха един след друг. Осем пъти стана голмайстор на Ла Лига, а със своите 474 попадения за Барса е и топ реализаторът в историята на испанското първенство, с много пред 311-те на Кристиано Роналдо. Разбира се, с уточнението, че Меси игра в Примера 17 години, докато португалецът изкара само девет сезона в Реал Мадрид.

Все нещо не му достигаше. На няколко пъти Германия отстраняваше Аржентина, включително и във финала през 2014-а. Четири години по-късно Франция би „гаучосите“ на осминафиналите с 4:3 в друг луд мач за историята.

На Копа Америка също загуби няколко финала – един от Бразилия през 2007-а и два последователни, през 2015-а и 2016-а, от Чили на дузпи.

След поражението през 2016-а Меси дори обяви, че се оттегля от националния отбор. Беше му писнало от всичко – от загубите, от непрестанните очаквания на феновете, от хаоса във федерацията. Същата година неразборията в аржентинския футбол достигна такива размери, че Лео се видя принуден да плаща от собствения си джоб на хората, отговарящи за охраната на националния отбор.

Но той знае какво означава да жертваш свои средства в името на нещо, в което вярваш. Беше научил това години по-рано на „Камп Ноу“.

„Разбирам страстта на аржентинците. но има една група хора, които постоянно се съмняват в мен. Само чакат повод да се изкажат. И не по най-положителния начин. Не разбирам защо толкова много ме тормозят“, каза Лео.

Само седмица по-късно обаче Меси се върна в селекцията на „албиселесте“. „Обичам прекалено много тази страна. Искам да играя за националния отбор. В аржентинския футбол има много проблеми, не искам и аз да създавам допълнителни. Искам просто да помагам на националния отбор и най-добрият начин да го направя е отвътре“, сподели тогава, признавайки, че решението му да се оттегли е било предизвикано от емоции.

Страданията на Меси най-накрая приключиха през 2018-а – с назначението на Лионел Скалони за селекционер. И както не бе печелил нищо съществено с националния отбор, изведнъж, за само година и половина, стана и континентален, и световен шампион.

През 2021-ва Аржентина триумфира с трофея от Копа Америка, побеждавайки домакина Бразилия на финала насред „Маракана“ в Рио де Жанейро.

В Катар направи и това, което всички очакваха от него толкова дълги години – да стъпи и на световния връх. Направи го като истински капитан и лидер на Аржентина, подобрявайки и рекорда на Лотар Матеус за най-много мачове на световни футболни финали със своя 26-и мач.

Накрая зарадва и допълнително най-верните си фенове и всички футболни естети. Въпреки че преди началото на Мондиал 2022, че това най-вероятно ще е последното му световно, след финала Меси заяви твърдо, че няма да се отказва.

„Искам да продължа да играя като шампион – каза Лео. – Чаках този трофей цял живот. Това е детската ми мечта.“

Най-накрая сбъдната.

webcafe.bg