С аплодисменти и цветя бяха посрещнати снощи българските спасители, които се върнаха от Турция.

„Виждаше се много разруха и смърт. Хубавото е, че като извадиш жив човек, изпитваш голямо задоволство“, коментира Румен Байряков, спасител от Планинската спасителна служба в Банско. Той е участвал и в спасителните акции след земетресението през 1999 година в Турция.

„Изказвам благодарност към ръководителите на БЧК, които успяха да съберат бързо палатки, спални чували и средства, с които да изкараме 7 дни. Ние сме цяла група с кучета, които изкарахме най-дълго време. Оставихме палатки, спални чували и одеяла“, посочи Байряков.

„Когато откриеш оцелял, изпитваш едно чувство, което е трудно да се опише. Очите на хората светват и започват да викат“, добави Любчо Джолев от Планинската спасителна служба в Разлог. Той е водач на кучето Нико.

„При претърсване на една от къщите Нико настъпи неволно една играчка, която започна да свири детска мелодийка, докато търсим дете. Това ни разчувства тотално“, сподели Джолев.

Българските спасители откриха живи хора под руините на сринатите сгради в Турция.

„Трудно се описва това нещо – като видиш очите на близкия, емоциите на хората. Това ни обединява и започваме да се чувстваме едно цяло. Нито за миг не се почувствахме като отделни единици, а като едно цяло“, добави Атанас Уков от Планинската спасителна служба в Банско.