Нова раннохристиянска базилика, открита край село Звездица, е сензацията на миналия сезон за археолозите от Регионалния исторически музей във Варна. Това съобщи на пресконференция гл.ас. д-р Васил Тенекеджиев, който работи по обекта. Предполага се, че църквата е от VI век и е част от манастирски комплекс. Намира се на път, който води до южния бряг на Варненското езеро. За обекта се знае от Карел Шкорпил, намерил там няколко мраморни плочи с кръстове, предаде БТА.

При проведените този сезон разкопки, варненските археолози откриват архитектура, част от която е документирана с дрон. „Това е една от най-големите раннохристиянски базилики в околностите на Одесос“, каза Тенекеджиев и добави, че църквата е със скъп градеж, мраморни плочи, украсени с релефи капители и бази. „Намерихме парчета от плоча на олтарната преграда, които сглобихме като пъзел“, сподели още ученият.

По думите му това е многообещаващ обект, обнадеждаващ силно екипа на музея, който получава ценна подкрепа при проучването му от Кметството в Звездец. Финансирането на досегашните дейности е от Община Варна, но учените се надяват тази година за разкопките на базиликата да има средства от държавата, каза Тенекеджиев.

Той изнесе данни и за проучването на другия раннохристиянски храм във Варна, по който се работи от над десет години – в местността Джанавара в Аспарухово. По думите му големият извънградски манастир, съществувал от средата на V до средата на VII век, е бил поклонническа дестинация. „Това е най-важният храмов комплекс в района на Одесос, доминиращ на хълма над града, видим отвсякъде“, сподели ученият и съобщи, че са разкрити изцяло църквата, представителният атриум с колонади и задният двор, служещ за защита.

Предполага се, че е имал четири високи кули, които са ограждали основния корпус.

Още при първите разкопки в началото на ХХ век Хермин Шкорпил намира в манастира комплект от реликварии с мощи на неизвестен светец, които са експонирани в Археологическия музей на Варна. Направена е хипотетична възстановка на сградата, тъй като не може да се прецизира точно архитектурата от епохата.

Работата през този сезон е била насочена към северната част на атриума, каза археологът и добави, че откритията потвърждават хипотезите им за облика на предния двор, през който са влизали богомолците. „За нас това е важно, защото предположенията ни се превръщат във факти и имаме пълната картина на обитаването на мястото“, посочи Тенекеджиев.

Той припомни, че остават неразрешени обаче административните проблеми със собствеността на имота, поделена между Министерството на земеделието, което стопанисва терена, и Министерството на културата, собственик на старините. Според варненските археолози е необходимо обектът да бъде предаден за ползване на Община Варна, за да може да се кандидатства по програми за неговото развитие и съхранение. „За поредна година няма развитие по въпроса, а този най-важен раннохристиянски паметник в областта, който е на четиринадесет века, се руши и скоро ще остане само в книгите“, каза Тенекеджиев.