Българският фолклор ни е съхранил като нация, бит и култура. Аз самата танцувам във фолклорна формация и го правя с много любов. Народните танци са онова хоби, което ме разтоварва от ежедневието, но за мен те са и друго – танцувайки, смятам, че допринасям за запазването на българския дух. А за мен, като читалищен деятел и самодеец, това е много важно.

Държавата трябва да запази фолклора и да подпомогне той да бъде достойно финансиран, за да представя уникалните ни народни песни и танци по света. Такава например е практиката в някои държави в Европа, където е направено нужното, за да се запазят традициите в изкуството, бита и културата.

Фолклорът следва да бъде определен като национално културно богатство и да бъде защитен. Това може да се осъществи под формата на постоянен инструмент за регулярно финансиране, което ще осигури спокойна среда за хората, които на добра воля съхраняват безценните български танци.

Нужно е осигуряване на подходяща база, традиционни костюми и възможности за реализация на младите хора, които искат професионално да се занимават с фолклора ни. Необходими са промени в законодателната уредба и по-специално в Закона за културното наследство. В частност, фокусът следва да бъде върху инструментите за финансиране.

Важно е да се изгради и механизъм за финансиране от общинските бюджети, които да заделят средства за читалищата, откъдето да се дофинасират детските фолклорни състави. В момента е много трудно да се ползва финансиране по проекти за този тип дейност.

Уникалността ни почива върху изконните български традиции. Основата ни като култура и народ се градят върху тях. За мен е щастие, че през последните години младите хора, а и не само те, все повече обръщат поглед към българските фолклорни песни и танци. Държавата трябва да откликне на тези настроения, за да се съхрани любовта към българщината и да се предава през поколенията.

dnesplus.bg