Йозеф Киршнер е съвременен австрийски писател и журналист, автор на книги по практическа психология. Неговите трудове могат да се сравняват с тези на класици в жанра като Дейл Карнеги и Наполеон Хил.

Светът е пълен с амбициозни и трудолюбиви хора, надарени с всевъзможни изключителни способности, които обаче се провалят, заедно с всичките си добри намерения и планове, по една-единствена причина: те не владеят законите и методите за въздействие върху хората.

Затова на този свят има толкова много недоволни, загубили вяра в себе си. Те живеят живот втора ръка и ден след ден чакат други да дойдат и да им кажат какво трябва да мислят, да вярват и да купуват. Безкритични, пасивни и примирени, те стават жертви на манипулация от страна на другите.

Тези хора не са проумели, че манипулацията е основен елемент на човешкото съвместно съществуване.

Ако обичате един човек, вие ще се опитвате да запазите тази любов за себе си. Ще му се показвате от най-добрата си страна. Ще се опитвате да го убедите в онова, което предполагате, че ви прави достойни за обич.

По същество вие няма да действате по-различно от автомобилната фирма X, която изтъква всички предимства на своя продукт, за да го направи привлекателен за купувача.

Кои са основните манипулатори:

Другият пол

Това е първият противник, срещу когото непрекъснато трябва да се налагате. Вие искате да се харесате на този противник, да го завоювате и дори да се ожените за него. Или пък просто да го искате само веднъж в леглото си.

Както и да е, повечето хора в края на краищата все пак се женят, защото успяват да се наложат на другия или той на тях.

В такъв случай бракът им през цялото си съществуване ще е белязан от всекидневната игра, в която всеки се опитва да утвърди позицията си срещу другия.

Той ще е нещо като партизанска война на непрекъсната взаимна манипулация , която нерядко се изражда в открито сражение, ако двамата противници не разбират и не владеят правилата на манипулацията.

Всеки съвместен живот на двама души протича под знака на непрекъснатите опити на всеки от тях да се наложи на другия. Който признае това за необорим факт, няма да приема като лична обида всеки манипулативен опит на противника, нито пък ще му отвръща с обявяване на война.

Вместо това той ще приеме играта и от своя страна ще реагира с манипулативни мерки. На нападението не трябва непременно да се отвръща с контранападение, а например с жест, който без всякакво насилие да обезоръжи противника.

Всички, които пречат на нашия напредък

Ние неотклонно се стремим да напреднем в живота.Ние непрекъснато искаме да печелим повече и заемайки все по-високи професионални и обществени позиции, да постигнем все по-силно влияние и по-голямо признание. Несъмнена предпоставка за това са професионалните качества.

Но всички знаем, че най-добрите невинаги заемат поста, който им се полага.

Има безкрайно много кадърни, старателни, високоспециализирани идеалисти, които искат да пробият единствено със своите постижения, но никога не успяват да го сторят.

Клод Хопкинс, пионер на американската реклама и на модерната техника на продажба казва:

"Не е достатъчно само да бъдеш добър. 
Поне толкова важна, колкото уменията, знанията, 
старанието и добрата воля, е способността 
да накараме хората да признаят нас и нашите
 постижения и да дават пари за нашите стоки."

Авторитетите и всички, които се позовават на авторитети

Често се натъкваме на онези недосегаеми хора, които са извоювали особено положение в йерархията на съвместния живот: статуса на авторитети.

Най-дълбоко вкоренените в мисленето авторитети са: бащата и майката; началникът; по-силният; държавата и онези, които твърдят, че я олицетворяват; всевъзможните специалисти; мнозинството; носителите на титли.

Едно дете може да има пълното право да иска нещо. Но щом бащата му каже: „Аз знам по-добре, аз съм ти баща“, той все пак ще се наложи.

Имате ли си работа с човек, окопал са зад авторитета на някоя служба, вие от самото начало сте в по-неизгодна позиция. Той разполага с някакви инструкции, на които се позовава, върху които може да прехвърли личната си отговорност и да ви изнудва по този начин.

Единственото, на което можете да се позовете, е вашият интерес. Който може да приложи в общуването си с другите хора статуса на авторитет, от самото начало има по-благоприятни предпоставки да защити своя интерес.

Статусът сигнализира на другия: „Аз съм нещо повече от теб, знам повече от теб, имам зад себе си сила, каквото ти нямаш.“

А всъщност зад всеки авторитет стои един човек със своето мислене, в което на първо място е самият той, със своите желания и слабости. Затова и този човек, като всички останали, подлежи на манипулация, а нейните правила всеки би могъл да използва в свой интерес.

Обществото, в което живеем

„Защо, попитал веднъж Джорд Бърнард Шоу, жената на слепеца си черви устните?“ Защо изобщо, тъй можем да продължим ние, жените си боядисват устните? Защо милиони жени на света хранят козметичната индустрия с нови и нови милиарди долари? За малко повече червено или кафяво по лицето, няколко бръчки по-малко около очите.

По всяка вероятност защото ние все искаме да се харесаме на някого. Дори ние самите да не го искаме чак толкова, другите ни налагат това поведение. Кръговратът, в който се опитват да ни въвлекат, е винаги един и същ:

– Внушават ни някакъв образец, поведенческо клише, което са определили за общовалидно и правилно.

– Обещават ни възнаграждение за това, че се държим в съответствие с клишето. Обещават ни, че другите ще ни се възхищават, ако се държим според клишето.

– Ако спазваме клишетата, те ни използват, за да внушат на останалите: „Погледни ги, те се държат правилно, защо и ти не го правиш?“

И тези други си казват колебливо: „Щом толкова много хора се държат така, сигурно е правилно. В такъв случай и а ще трябва да постъпвам като тях.“

Йозеф Киршнер
chetilishte.com