Бившата журналистка Ирина Асиова-Диамант сподели в социалните мрежи свои размисли за джендърството:

“За първи път видях на живо “джендъри” преди близо 20 години, когато като репортер на “24 часа” ме пратиха да отразявам международна конференция на ЛГБТ общността под домакинството на холандския посланик у нас. Потресаваща гледка, която никога няма да забравя. И миризмата… на тела, варварски третирани с хормони и химия, от които се носеше воня на гниеща плът и отчаяние… Дълго ми стоеше като топка в корема. Тогава никой във вестника не му се занимаваше с темата и понеже аз имах рубрика за посланици изпратиха мен. Двайсе и нещо годишна, напълно неподготвена за тази тема. Която десетилетия по-късно се оказва доста централна. Като светски репортер бях тренирана да набелязвам на момента най-скандалното и продаваемото.
В сборището от претърпелите всякакви касапски метаморфози човешки останки съзрях едно същество… близо двуметрово, с огромни гърди, дълга басмяна рокля и сив проскубан кок, което държеше непохватно в ръка лачена чантичка. Създание, което видимо някога е било мъж, но биохимичната и хирургическа трансформация го беше превърнала от двуметров фламандец в ужасяваща джендър хорър версия на Мери Попинз.

Седнахме и той/тя ми разказа историята си. Успешен белгийски бизнесмен, с 20 и кусур години брак, дъщеря и всички атрибути на европейския просперитет… Цял живот се борил със себе си, докато един ден просто взема решение, че тази вътрешна, раздираща, изпепеляваща битка с женското му аз е нетърпима и след два опита за самоубийство решава да тръгне по пътя на смяна на пола. Като млада репортерка бях много нахална, направо безскрупулна като трябваше да извадя новина. Видях, че случаят е … сега много я мразя тая дума, но за тогава си беше уникален. И заразпитвах. За всичко.

• Да, стигам до оргазъм.
  От пениса се получи много чувствителна вагина. Тъй като кожата на пениса по принцип има повече нервни окончания, превръщането му във вагина е по-лесно, отколкото обратното…
  Да, дъщеря ми ме прие, такава, каквато съм… Не, в момента нямам връзка. Аз всъщност съм лесбийка. Да, аз съм жена, която харесва жени.
• Но вие сте бил омъжен за жена. Имал сте щастливо семейство, защо си причинихте всичко това?
• Защото не можех повече да живея в мъжко тяло.
  
• Човекът разказваше и обясняваше много детайлно без да се свени от интимните въпроси. Той имаше мисия да разкаже на света! За чудовищната болка… физическа и емоционална, за ужаса от неприемането на собственото си тяло, за страданието от отхвърлянето от близки и обществото. За безкрайните болезнени, травмиращи, някога и смъртоносни операции. Той/тя говореше от името на всички тези често пъти осакатени, самотни, отхвърлени и сочени като циркаджийски изроди.
  Прибрах се в редакцията и дежурният по брой като видя чудовищните създания веднага ги сложи на чело на първа. В дежурната се събра народ пред компютъра на дизайнера и започнахме да се хихикаме. Накрая сложихме заглавие: Любов!
  Преди да засилим броя обаче се появи някаква политическа новина и джендърите паднаха от чело на първа.
  А на мен ми отне години да разбера, че работата ми като журналист е била да разкажа, че тези хора минават през Ада на земята. И няма външна пропагандна сила във вселената, която да те накара да си отрежеш пениса, да се натъпчеш с хормони, от които да ти поникнат огромни висящи гърди и да си облечеш върху тях дълга басмяна рокля с дантелена якичка.
  Затова, когато Карбовски започна да се яде с “джендърите”, след като години на ред беше техен личен ПР, реших, че трябва да му направя колегиална забележка. След като и Чомски му скръцна със зъби и му каза да остави горките хорица да си избират пола… Карбовски запретна ръкави и покани един от малкото специалисти по темата у нас. И не пропусна да ме спомене като вдъхновителка на този епизод.
  Доволна съм. Разговорът е многопластов, доц. Бостанджиев подхожда изключително професионално и отговорно.
  Но не изчерпва темата, остават много въпроси.
• Мен ме мъчат следните:
• 1. Трябва ли човечеството да се подчини на една много малка част от хората на планетата и техните нужди. Или тъкмо обратното… ние сме властелините на тази земя, именно защото не изхвърляме като биологичен отпадък различните, слабите, непотребните.
• 2. Има ли световен трансджендър заговор срещу основната градивна клетка на обществото или това е просто временно залитане в диктатура на джъндъриата, както някога имаше диктатура на пролетариата.
  Нямам категорични отговори на тези въпроси.“
• barometar.net