За мен съвременните будители не са бизнесмените, които даряват пари, които имат в излишък – за мен будители са обикновените хора, които далеч от светлините на прожекторите помагат, вдъхновяват и даряват обич. Такава е Лена – за която искам да ви разкажа. Тя е фризьорка и първият път, когато я видях ме спечели с лъчезарната си усмивка. Малко са хората, които те карат да се усмихнеш – нагледал съм се на намръщени физиономии.
Когато с Лена се сприятелихме, тя ми сподели, че когато има трудни моменти не го показва. Така е научена. Жилава, чаровна, трудолюбива българка – през годините е изслушала душевните болки и радости на хиляди варненци. Не се оплаква – смята, че когато човек сподели болката си тя намалява. Щастлива е, когато й благодарят, че е помогнала.
С усмивката си, със съвет, с присъствието си. Нейното присъствие е завладяващо, сякаш около нея има магнитно поле с позитивен заряд. Човек не може да предположи, че е имала труден живот. Загубва съпруга си, но отново среща любовта. Любовта! Как се озаряват очите й, когато говори за своя любим мъж Красимир! За дъщерите си, за внука си! Лена има младо сърце, отворено за хорските неволи, щастливо за чуждите радости.
Такива са днешните будители – скромни, всеотдайни войници на Доброто!
Лена, благодаря ти за всичко!
Иво Югов
barometar.net