Актрисата Диана Димитрова обясни защо Прокуратурата отказа да образува досъдебно производство за насилието срещу нея и обяви, че вече една година се правят всевъзможни опити да се прикрие случая и „да се излъска имиджа на насилника“./б.р.Юлиян Вергов/

„За мен битката с насилника приключи на 28-ми март, когато моите прекрасни колеги от сериала събраха невероятна смелост и проговориха в името на справедливостта. Те не защитиха лично мен, а каузата да кажем НЕ НА НАСИЛИЕТО. Гласовете им бяха толкова силни, че цяла България ги чу. Михаил Чехларов – реквизитор, Грета Манчева – главен художник грим, Стефан Геков – 2-ри асистент камера, Даниел Емарт – сет дресър, Дилян Иванов – 2-ри асистент камера, Владимир Ковачев – гардеробиер, Йоана Попова – гардеробиер, Светлозар Петров – реквизитор. Те бяха потресени и побеснели, че използват имената им, професионалните им квалификации в уж официално изявление от екипа на сериала, изпратено до медиите на 27-март. Писмо, което никога не са чели. Писмо-донос организирано от г-жата, която твърдеше, че е пряк свидетел в гардеробната през 2017 г. Същата им се е обаждала и агитирала да запазят неутралитет. Писмо, в което се изреждат имената на 31 колеги, а 20 от тях дори не са били на работа в същия ден. Доказах го със запазената снимачна програма, която публикувах и я изобличих в поредната долна лъжа“, написа тя в профила си във Фейсбук.

Тя казва, че „след умишленото медийно изкривяване на фактите от постановлението на Прокуратурата“ е длъжна да направи кратка ретроспекция:

„Първо. Прокурорът отказва образуване на досъдебно производство на основание чл.24, ал.1, т.3 и ал.5 НПК и това е написано изрично в постановлението му. Това означава, че е изтекла давността за извършеното престъпление, както и че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия пред съда, а не се води от прокуратурата – тя се занимава единствено с престъпления от общ характер. Тази давност е в размер на три години и е изтекла през 2020 г. Ако прокурорът считаше, че насилникът е невинен, щеше да откаже образуване на досъдебно производство на друго основание, а именно – чл.24, ал.1, т.1 НПК – деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Скъпи хора, прокурорът не приема, че насилникът е невинен, а че не може да бъде преследван от закона поради изтекла давност.

Второ. Цитирам текста от постановлението: „Действително в настоящия казус се установява, че по тялото на Диана Димитрова има причинени мекотъканни травми – оток и кръвонасядания в областта на лява предно – странична част на лицето и лява раменница. Заключението на вещото лице КАТЕГОРИЧНО посочва, че ограничени по площ описаните кръвонасядания били с характер да причинят и се отнасят към медико – биологичния признак „Болка и Страдание“ по смисъла на чл.130, ал.2 НК.“

Трето. Бях решена да предприема мерки заради официалното (единствено писмено) изявление на насилника, в което умишлено изманипулира обществото и с намеци склони да мисли, че съм се държала непристойно. Изявление, което причини огромни щети върху името ми и измести фокуса за насилието, а жълтата медия развихри въображението си до висоти. Но след намесата на моите колеги на 28-ми март реших, че няма смисъл допълнително да разстройвам родителите си, най-вече майка ми и да се ангажирам повече, защото цяла България разбра, че съм била насилена, а насилникът се опитва да го прикрие. А хората и приятелите ми знаят какъв човек съм и нямаше нужда да изброявам добрините и каузите свързани с деца, в които съм участвала. Но насилникът е решен на всяка цена да продължава с обществената манипулация и е пуснал тъжба в съда за обида, заради мой фейсбук статус. Да, за обида след почти година. Доколкото може да има нещо забавно в цялата тази унизителна и мъчителна за мен история е, че насилникът не се чувства невинен, а обиден! Защото ако се чувстваше невинен, щеше да е завел досега дело срещу мен за набеждаване в престъпление.

Ако можех да върна времето назад в деня, когато споделих дълго пазената тайна за причиненото върху мен насилие, сега отново щях да говоря. След една година виждам промяната и резултата, защото до този момент темата за насилието беше табу. А жертвите на насилие бяха просто статистика. Някой трябваше да влезе пръв в огъня и да даде гласност. Не съжалявам за избора си, защото беше правилният. Независимо от високата цена, която платих. Говорете, за да Ви чуят, независимо дали са минали пет или десет години! Насилието е престъпление и жертвите не трябва да се наказват повторно като носят в себе си страха от изобличаването на насилника.

Искам да Ви поканя в откритото съдебно заседание на 14-ти декември, 16:45ч. в съдебната зала на Софийски районен съд, 20 – ти наказателен състав, гр. София, бул. „Ген. М. Д. Скобелев” № 23. Имам правото да не се явявам на делото, но реших, че ще бъда там…заради целия път, който извървях и заради себе си.

Скъпи хора, не позволявайте злото да Ви затваря очите за истината!“, завършва тя.

barometar.net