Заместник – председателят на СДС и общински съветник във Варна д-р Янко Станев даде интервю за обзорното предаване на Радио Варна „Позиция“

Водещ Георги Бекяров: Вие сте ветеран в общинските съвети на Варна, кой пореден е този?

• Ами от 1999 година съм общински съветник, но от 1990 година съм кмет на „Владиславово“ до 1999, значи седми по ред.
• По нещо този различава ли се този по състав?
• Естествено, класическите партии са отстъпили доста широко пространство на партии които ще показват своите умения на местно ниво, въпреки че във Варна винаги е имало не класически политически платформи, които са участвали в общинския съвет. Още от 1995 година, след това и 1999 година, винаги е имало. Примерно Българска национал-радикална партия.
• То и сега има изненади, тази година имаше партии, които почти не проведоха кампании, но имат представители в Общинския съвет.
• …вкарвате ме в Ада, но всеки нормален човек може да направи преценка. Ако нямаш политически живот и собствена политическа платформа, това означава че имаш икономическа или корпоративна платформа. Или платформа, която, хора като мен с 35 години политически стаж, не могат да дефинират. Аз лично имам дефиниция за себе си, първо за да се случат тези явления, трябва да има предварително зададени условия. Всяко едно управление има за цел да обединява. Когато едно управление започне да прави точно обратното, да разединява, независимо дали по субективни или обективни причини, се получават подобни явления, поява на субекти с неясен политически корен. Това е оценка за времето, аз оценка мога да давам още от времето на г-н Войнов, г-н Христо Кирчев, през г-н Йорданов и през г-н Портних. И тази оценка, моята, е професионална. Истинската оценка дават избирателите. След като всички те са избирани по два, по три пъти, това означава, че оценката на варненци не е ниска.

Означава, че и критериите, по които варненци настройват своята формула за участие, става все по-висока и по-висока, както аз казвам- девиза на СДС- европейски граждани, добре, ама европейски доходи? За което ме питате, защото аз не бягам от въпросите- ами винаги се появява такъв модел на поведение, когато има разединение, а то може да не е дори от Варна, но в повечето случаи трябва да търсим нашето участие, и тогава се получават контрадействия. Тези контрадействия до какво водят…водят до един объркан резултат.

Аз си спомням Жорж Ганчев, който за мен беше много готин, Бог да го прости, обаче пълна пародия на политика, спечели във Владиславово изборите за кандидат президент, когато аз бях кмет. Това беше най-ужасния миг в моя живот.

Не можех да повярвам, само, че уважих вота на хората. Та, тези избори – да влезе партия в Общиснкия съвет, която няма едно събрание…аз не съм виждал един лидер да говори политически. Партия, която вече трети, четвърти, пети път участва в работата на ОбС, а няма една политическа изява. Едно уважение към историята, примерно към действащите празници. Какво е това? Секретни секции ли са, секретна политическа действителност?

Ти си толкова години тук, всичко знаеш, а и варненци знаят всичко, но са приели да бъде така.

• И като говорим за такива процеси, трябва да кажем, че не са нещо, което се случва за първи път. Във Варна в Общинските съвети е имало подобни проекти, които са изчезвали с времето.
• 2003 година писах един доклад, в който много наивно вдигнах една аларма за корпоративен вот. Известно беше, че тогава се формира една партия, която влезе в съвета първо с един съветник, след това с шест. Просто трябва да узреят. След това самите хора разбраха, че няма смисъл от това нещо. Тогава обявих този процес за опасност. В днешно време го смятам за диво отклонение от нормалния политически живот, но не го смятам за опасност. Това са същите хора, които живеят във Варна. И тук се различавам от мнението на почти всички класически колеги, защото аз съм 35 години в политиката. Варненци ги интересува какво се случва днес и какво ще стане утре. В този смисъл, новите политически играчи трябва да се доказват. Ако докажат, че могат да професионализират действията си в обществен план, ще останат в общинския съвет. Ако не, ще изчезнат като много други подобни проекти.
• Понеже казахте, че варненци мислят за днес и за утре, не мога да не ви питам за процесите от тази седмица, които се случват в София, това е погледа в миналото. Трябва ли да се връщаме в миналото, пречи ли ни то и не трябва ли да гледаме само в бъдещето?

• Аз категорично съм против гледането в миналото. Трябва да го знаеш…Някой знае ли във Варна, че аз съм арестуван преди 10 ноември за опит са създам Български лекарски съюз? Съмнявам се. Колеги различни – знаят. Наивност. Но това дава ли ми някакво предимство или някакъв недостатък? При определени групи хора. И какво значение има то за днешния ден за Варна, ако аз днес не се боря за здравеопазването в ОбС да бъде то на ниво? В този план, в който ме питате – за София, смятам, че те грешат.

• Хората очакват това да се случи и в други общини..
• …ами сигурно, аз се отличавам от останалите. Вижте, приема се бюджет, приема се Конституция (допълнения и изменения в Конституцията), има поне едно 30 закона важни, които трябва да определят бъдещето на българите. Във Варна- ние до 15-20 януари трябва да се захванем с бюджета. За целта трябва да сме наясно с националния бюджет. Трябва да мислим за план сметката, дали ще са ни достатъчно парите ако се запази досегашната данъчна ставка или ще трябва да дофинансираме от общинския бюджет. Аз винаги давам толеранс на всяко ново управление, но трябва да сме наясно какво ще правим с финансите. Как на практика ще вдигнем растежа, който минава през ясни икономически правила. А ние какво? От Плана за възстановяване и устойчивост искаме средства. Това изисква разсъждаване, изисква проектиране, изисква реализиране, това изисква готови проекти. Нужни са ни готови екипи, работещи екипи, работеща администрация и работещи наредби. За да можем да съберем средства. Защото така наречената „финансова инструкция“, да не използвам думата “ далавера“, но тя не води до икономически растеж.
• И в същото време, с София, там, където трябва да се приемат приоритетно тези задачи, парламента е блокиран, говори се за паметници, не за бюджет, не за растеж..
• Това нещо, честна дума, аз съм заместник-председател на СДС, сигурно ще ми се сърдят моите депутати, но това толкова несериозно ми звучи, че за да не кажа груба дума, ще кажа, че ме е срам!
• Да поговорим за Варна в перспектива. Как виждате Варна с новата администрация? Сега казахте, че се нуждае всяко управление от толеранс, но все пак?
• Вижте, тази норма означава, че ще гледам процесите, които текат. Аз преди малко казах – ако искаме нещата да се движат, най-спешните задачи трябва да се разглеждат под лупа. Аз не мога да вдигам лозунги тук и да казвам „прозрачност“, „чистота“. Това говорят по кампании. Аз, обаче търся работата. А работата е следната: ние трябва да стабилизираме Варна. Приходите остават същите, разходите се вдигат – на национално и на местно ниво. Тоест, ние трябва да осигурим баланс. А този баланс се постига с много усилия, той се постига и с нова нормативна база, местна нормативна база, той се постига и с нов тип администриране, структуриране на модела, по който се управлява.

Нали искаме всяко ново начало да бъде тласък напред? Това, според мен, изисква висока степен на компетентност, на чуваемост и изисква обединение. Не знам, дали това се разбира, защото в повечето случаи след всяка промяна на властта… виждал съм го навсякъде. Навсякъде има един „мерак“, да започнем да разделяме и освен да разделяме – да използваме бухалки – политически, икономически, всякакви. Тук заслужили майстори на спорта са всички в България.

Ако не е бухалка е хвърляне на вода при – 25 С, за да замръзне и да те „хързулне“. В този аспект, аз в тези игри не участвам. Но в градежа, който може да се формира за Варна, новата администрация, а то е необходимо и приемственост да има, защото познанието не е нещо, което стои на гола поляна, за да го прибереш в джоба си.

Но, аз не давам съвети на новите управници, мисля, че всеки гради бъдещето си и в края на краищата, аз съм учен от д-р Петър Дертлиев, Стефан Радославов, Стефан Савов, от хора, които са ме научили на това. Те нямат нищо общо с тези политици.

Има около 4000 вида болести в света, но аз смятам, че има три причини за всички болести – първата е много проста – алчността. От там започват всички стресове, всички неразбории и следват болестите. Втората е свръхвисокото его, а третата е пък пълната липса на его, тоест – комплексите за малоценност. Тези три неща правят всички останали болести. Същото е в политиката.

• Говорите за растеж, имало ли е през годините във Варна период на застой? Някак сме свикнали във Варна през годините да се смята, че градът получава своите приходи от услуги, от имоти и някак си индустрията остана на заден план, не се развива.. Ето Шумен, да речем, направиха индустриална зона, какво се случва във Варна и защо през годините остана това усещане?
• Варна е различен град. Различна философия, различен е. Морските градове имат различна философия. Причината е проста – концентрацията на бизнес мислене от древността още на морските градове е свързано с търговия и по-малко с производство. Много хора ще ми се обидят. Не е вярно, че Варна е в застой. Погледнете бюджетите. Бюджета е бил и 45 млн, а сега се борим за 1 млрд. лв.

Градът се развива, той се развива в туризъм, в услугите. Въпросът е, че трябва да можеш да го развиваш и в други посоки. Всеки град има пропуснати шансове. Ходил съм в Шумен. Обичам да ходя и да гледам, срещам се с хора. Тук е по-интересно, малко по-висши са интересите, малко по-големи са проблемите. Тръгваме нещо да правим, и хоп – от някъде едно „прътче“ в колелата. Затова е необходимо обединение. Тази индустриална зона, която трябва да направим, започнем работа, тук не става, там не става, накрая сменят и министъра. Въпреки, че съм на мнение, че човек, ако иска- има начин. Но местните управници искат. Това са страгетически неща. А нещата във Варна се случват винаги, но трудно се узрява за тях. Даже си представям къде може да бъде тази индустриална зона, освен, ако не надделее тезата там да се строят жилища или нещо друго.

• Вчера кмета Благомир Коцев каза, че не е задължително да я правим заедно с община Аксаково и, че може да е на варненска територия.
• И аз съм на това мнение. Освен това Аксаково има отделен проект за отделна зона. Беше много хубав този проект там. Не ми се създават интриги защо не се състоя този проект там. И аз смятам, че трябва да се направи във Варна. Има тук места, на които може да се направи. Тук до Черно море, оттатък до езерото също има общински терен. Въпросът е, че тези неща се обсъждат от хора, които са компетентни и разбират от проектиране. И тогава можем да поискаме средствата от ПВУ. Ние като нямаме проекти какво ще искаме?

Политическите дебати ги харесвам, нужни са, Общински съвет е политически орган, но те са полезни тогава, когато отразяват икономическите реалности. Сега има много бизнесмени в съвета и председателят на Общинския съвет е бизнесмен, затова очаквам прагматично и бързо мислене и случване на нещата. Но, никой не може сам да го направи това нещо. Нито председателя, нито кмет, никой не може сам да го направи. И затова им говоря и на младите момчета, които са там – повечето са много неопитни. Тази неопитност не я харесвам. Трябва да бъдат обучавани тези хора. И преди да станат кандидати за съветници. За да могат да бъдат ефективни. Те са умни хора. Няма глупави хора във Варна, обаче трябва да бъдат обучавани. Как така сменяме напрекъснато политическата класа? Каква ефективност има тази класа?

Защо не подготвяме следващата политическа класа? Същото важи и за Варна. Аз не разбирам, защо трябва да хвана едно момче от моите и да го хвърля в битката, като той е IT специалист? И какво разбира той от интегрирано бъдеще на Варна?

Затова смятам, че е дошло време за развитие на Варна. Това е както бул. „Васил Левски“. Знаете ли, кога е планиран той? Първия проект на булеварда? През 1938 година. Един български студент в Сорбоната е направил проекта. Аз, обаче, започнах да работя през 2005- 2006 година по него, защото вече бях убеден, че е нужно да го има. А за
За „Цар Освободител“ говорим вече 7-8 години, май вече му е дошло времето. А за зоната говорим също десетина години. Сега, не съм казал, че ще трябва да чакаме по десет години.

• Щях да ви питам за построяването на новата болница…
• Аз съм за и за здравеопазването ме поканете…