Изгледах пропагандното интервю на Кирил Петков пред Сашо Диков, продължило около час и половина.

Като цяло, звучеше разумно, интелигентно. Човекът според мен си вярва.

ПИК е поканил отдавна г-н Петков за подобно интервю, но той, разбира се, предпочита по-удобния ефир и контролираната медийна среда.

Ето какво бихме го попитали, отвъд въпросите на Сашо Диков.

– Кирил Петков страда от образа на „пиците с кристали“, насаден в общественото мнение от „жълтокафевите медии“, разбирай ПИК. В живота си не бил употребявал наркотици. Вярвам му.

А останалите членове на Министерския му съвет? Например, министър „Аз съм Наско“, който очевадно надрусан се снимаше в кабинета си в министерство на културата в работно време?

Употребявал ли е наркотични вещества културният министър на „Промяната“, особено близък до Асен Василев? Други негови колеги и колежки от правителството?

– Кирил Петков се похвали, че изпъдил от кабинета си „независими анализатори“, които го изнудвали с 20 000 лв. за позитивна пиар-кампания.

Кои са тези анализатори, поименно? Смълчаването, полуистината често говорят за гузност. Време е имената да бъдат сложени на масата, не само по тази тема.

И ако Петков е отхвърлил офертата на българските лобисти, защо партията му пръсна 100 000 долара за американски лобисти, които да изсветляват образа на ПП във Вашингтон? Това са пари от нашите данъци, пръснати за реклама на една политическа партия в бърлогата на колониалния господар. Кое го налага и защо за Щатите може, за България – не?

– Сашо Диков така и не попита събеседника си за парапета. За Лена Бориславова и нейната одиозна роля в партията на „Промяната“. За зависимостите на Кирил Петков от Лена Бориславова. Не го попита и защо е запалил правителствения самолет до Солун само за двама пасажери – той и Лена Бориславова. Не го попита и за вечерята и нощувката в луксозния „Хаят“. Не го попита и защо се налага перманентно да бъде трудоустройван официалният партньор на Лена Бориславова – Мирослав Иванов. Ту като зам.-шеф и шеф на парламента, ту като потенциална номинация за шеф на КЗК.

Това маловажни теми ли са? Жълти? Може и да са жълти, но ако държавната власт е функция от капризите на една конкубинка, проблемът не е личен, а обществен.

– Така и не чух признанията на г-н Петков за ареста на Бойко Борисов. Защо безпрецедентно реши да се превърне в свидетел срещу него? Защо го задържа напълно незаконно в дома му пред внуците и бременната му дъщеря? Тежи ли му това, отчита ли го като грешка, или напротив – смята, че е постъпил правилно?

Не чух най-после и признание защо разписа невярна декларация за българско гражданство.

– Дълбоката държава се владее от Пеевски, а Борисов е неин заложник, казва Кирил Петков. А той самият чувства ли се като част от „дълбоката държава“, след като девет месеца бе коалиционен партньор на Борисов и Пеевски и внасяше заедно с тях всички важни законопроекти и измененията в Конституцията? Подписите им стоят един до друг и така ще останат в аналите на историята. Дали ще успее да „отпъди“ този спомен, да се „почисти“, единствено чрез бравурни интервюта, като това в „Евроком“? Твърде съмнително.

Недялко Недялков, издател на ПИК и „Ретро“