Илиян Иванов е председател на Асоциацията на българското круиз общество от основаването й през 2009 година. Член е и на Асоциацията на круиз експертите във Великобритания. Работи в сферата на туризма от 1992-ра и е основател на Националния хотелиерски мениджмънт клуб.

Г-н Иванов, круизният туризъм е нещо ново за българина. Как се развива този сектор през последните години и защо популярността му непрекъснато расте?

– В световен план тази индустрия претърпя революционни преобразявания през последните десет години. Докато по-рано този начин за почивка се смяташе за изключително престижен и достъпен само за богатите, след пускането на вода на големите лайнери, които на практика са цели плаващи курорти, цената за всеки отделен турист падна доста и подобни услуги станаха по джоба на повече хора. Всяка година броят на туристите расте чувствително, а самите клиенти са много доволни от съотношението цена – качество. Това е и причината 95 на сто от тях да търсят отново такава услуга. Предпоставките за тази тенденция не са една и две. По време на круиз хората посещават различни портове, държави, запознават се с различни култури, кухни и други. Общо взето, говорим за доста динамичен начин на прекарване на времето в сравнение с хотелската индустрия. Съвременните круизни лайнери са нещо много повече от един курорт на сушата, тъй като предлагат огромен набор от забавления на едно място – възможности за различни видове спорт, ресторанти, магазини, барове, казина, кина, театри, SPA процедури, дори и ледена пързалка. Провеждат се и курсове за усвояване на някакви умения – компютърни, кулинарни, отделно дегустация на уискита, на пури и на вина, уроци по танци, турнири…, които в повечето случаи са включени в цената. Да не говорим за разнообразието от детски програми, които позволяват на родителите хем да са с децата си, хем да имат време за себе си. Заради всичко това този вид пътувания са най-бързо развиващият се туристически сектор в световен мащаб.

Представители на туристическия бранш са оптимистично настроени за наближаващия летен сезон. Какви са вашите прогнози и как се отрази кризата върху записванията за круизи?

– При нас на практика няма спад на туристите заради кризата. Това се дължи най-вече на добрия мениджмънт. Круиз линиите, вместо да намалят цените, както се случи навсякъде, предложиха много повече услуги за същата цена, увеличиха обслужващия персонал… Ето защо бих казал, че за нас 2010-а ще е годината, в която туристите ще могат да ползват качествени продукти на много достъпни цени. Вярно е, че когато говорим за круизи, се прави асоциация с богати хора и скъпа почивка. Само че с какво е скъпа? Няма как да сравним едно изживяване на луксозен кораб с почивка в среден хотел в Турция или Гърция. Това са несравними неща. Възможно е да се направи аналогия с някой петзвезден хотел, но тогава пък цената няма да е толкова различна. Не бива да се пропуска и фактът, че на борда на кораба са включени и забавленията, и храната, които обикновено се плащат допълнително на сушата.

Казвате, че няма намаление в тарифите, но в медиите се появи такава информация.

– В началото на януари ние, като Българско круиз общество, за понижение с около 35%, но това беше в сравнение с цените за юли и август 2009-а. Тоест, ако българинът реши да си прекара ваканцията по този начин, можеше да се възползва от въпросното намаление, като си направи записването през януари. В нашия сектор колкото по-рано си направите резервацията, толкова по-ниски цени ще получите, а и ще имате възможност за избор на каюти. Иначе не може да говорим за спад на цените.

Всъщност колко струва почивката на кораб?

– В общи линии има три ценови сегмента. Първият е така нареченият класически, или масов сегмент, където цената за един пасажер е около 150 евро на ден. След това е "първокласният", за който се плаща между 150 и 350 евро. При "луксозния" сегмент цените започват от 350 евро на ден за човек и могат да стигнат доста високи стойности. Друг показател, освен цената, който задължително трябва да се отбележи, е съотношението на обслужващия персонал към броя на пасажерите. В класическия сегмент обикновено за двама-трима туристи се грижи един човек, докато в първокласния и луксозния се стига до съотношение едно към едно. При всички положения хората трябва да обръщат внимание какво е включено в цената и какво не. Понякога агенциите заблуждават туристите, като използват чисто търговски тактики и обявяват само цената на круиза. Впоследствие обаче се разбира, че има порт-такси, които е необходимо да се заплатят допълнително, че се налага резервация на самолетен билет до съответното пристанище. В някои случаи цената включва и екскурзиите на брега, в други – не. Освен това човек трябва да провери какво е положението с бакшишите, защото за круиз индустрията те са задължителни и в края на пътешествието може да се окаже неприятно изненадан, разбирайки, че на сметката му са начислени още 100 евро например.

Съществено е да се отбележи и още нещо – наложило се е мнението, че колкото по-голям е един кораб, толкова по-луксозен е той. В което няма нищо вярно! Наистина, някои не добре запознати туристически агенции у нас обявяват големите лайнери за по-луксозни, което, пак ще повторя, не отговаря на истината. Дори напротив – колкото по-малък е плавателният съд, толкова по-качествени са предлаганите услуги, тъй като имаме персонализирано обслужване, няма масовост, туристите разполагат с много повече пространство…

Общо взето, има доста детайли в организирането на една круиз почивка. Затова мога да посъветвам всички, проявяващи интерес, да потърсят услугите на акредитирани експерти, които не се заплащат допълнително.

Бихте ли посочили кои са най-предпочитаните дестинации за българите?

– Определено на първо място е Средиземно море, а след него – Балтийско. Тези морета са най-близко и съответно самолетните билети са най-евтини. Иначе доста предпочитани са и круизите на Карибите и в Югоизточна Азия. Добре е българите да разберат, че светът не свършва с Гърция и с Турция.

Има ли данни колко хора са почивали по този начин 2009-а?

– За съжаление такава статистика у нас няма. Което не е изненада, тъй като България по принцип е много зле с туристическата статистика. По наши изчисления и на базата на международни доклади мога да кажа, че за 2009-а около 1500 души са ползвали тази услуга, а очакванията ни са през тази година броят им да достигне две хиляди.

Защо няма луксозни туристически кораби, които да тръгват от български пристанища?

– Доста хора задават този въпрос, но за мен в това няма нищо странно. Причините са няколко и основната е, че нямаме нужната инфраструктура. За да може едно пристанище да обслужва круизни кораби, най-малко трябва да има такъв терминал, да не говорим за качеството на транспортните услуги и пътищата. А и за да се развива този вид туризъм, цялата дестинация, в случая страната, трябва да привлича интереса. Не казвам, че България няма с какво да привлече туристите, но тези неща не се популяризират.

Другото важно нещо за откриването на круиз линия са стабилността на региона и наличието на захранващ пазар. За да бъде избрано дадено пристанище за базово, трябва да има необходимият поток от хора, които да се качват на лайнерите. В Черно море има само два такива порта – Одеса и Истанбул. За съжаление не виждам как нещата могат да се променят през следващите години. Проблемът е в България, но и извън нея – няма кой знае къде да отидете в Черно море. Трябва и Румъния, и Турция да са развити туристически дестинации по самото крайбрежие, а те не са.

Все пак напоследък доста кораби посещават България…

– Така е. Техният брой е между 40 и 50, но много трябва да се внимава с определението круизен кораб и какво точно се разбира под него. Защото има редица плавателни съдове, които извършват морски транспорт, но те нямат нищо общо с лайнерите. Потребителите могат да бъдат подведени с оферти за такива кораби, които, да речем, циркулират из островите в Егейско море и се предлагат като круизи. Истината е, че българите са неинформирани и лесно се подлъгват по ниската цена, но срещу нея на практика не получават нищо.

Известно ли е какви туристи пристигат у нас с круизните кораби?

– Това са изключително платежоспособни хора, които харчат доста пари при всяко спиране в дадено пристанище. Може би ще прозвучи странно, но линиите, минаващи през България, са по-луксозни. Туристите, които избират маршрути, минаващи през нашата страна, са обиколили целия свят. Те вече са били на Карибите, на Хаваите, били са в Австралия и Нова Зеландия и сега им е интересно да дойдат в Източна Европа. Цената за такъв турист започва от 1400 евро, което е пет пъти повече от почивката на един германец в Слънчев бряг с пакет all inclusive. Така че е напълно нормално той да харчи в пъти повече от чужденци, които стоят цяла вечер на една бира в заведенията.

Кое е наложително да се направи, за да може повече луксозни кораби да посещават България?

– Основното е да има инфраструктура, тъй като всички тези хора, които пристигат, трябва да бъдат обслужени. И съвсем не става дума само за слизането и качване на кораба. Самият плавателен съд трябва да бъде обработен – да се разтовари сметта, да бъде зареден с хранителни продукти и напитки, с гориво… Изисква се всичко това да стане много бързо – за няколко часа, докато туристите разглеждат града. Необходими са, разбира се, и още редица неща: да има ток, а не да го спрат в средата на туристическия сезон, както се случи в Слънчев бряг миналото лято; да има улици без дупки, да има ред, а не криминални прояви, които за съжаление са доста характерни по Черноморието. Дестинациите по света са толкова много, че никой не е опрял до България и няма да изпрати у нас цял лайнер само заради някакви обещания, че всичко ще е наред.
 

banker.bg

27.05.10