През последните месеци България пое по странен път, водена от един от най-ярките министри в кабинета Борисов – Мирослав Найденов. Всъщност, водена може би не от него, но той най-ярко ни показва посоката.Найденов ни върна стандартите*, върна спомена за доброто старо време, когато кренвиршите са били от месо, а млякото – от мляко. Министърът обаче не спря до тук и след като наложи ред сред производителите, се насочи към следващото звено – прекупвачите.

 През последните месеци от устата на министъра на няколко пъти чухме думата "спекула". Явно и тази дума връща министъра назад в годините, когато тя бе присъща на капиталистическия упадъчен строй. Следователно – срещу нея трябва да се борим, с колкото по-голяма сила, толкова по-добре.Идеята на Найденов е спекулата (засега в сектора на хранителните стоки) да се контролира от специален орган, в който да има и представители на най-силовото от силовите ни министерства – МВР. Целта е да се открие дали „някой не се възползва от ситуацията“ и не спекулира – т.е. не продава по-скъпо, отколкото на министъра му се струва за редно.

 Ако се абстрахираме от терминологията, използвана от министъра, ще открием, че той вероятно търси картелни споразумения. В това, разбира се, няма нищо лошо, но вече имаме органи, които би трябвало да разследват подобни схеми. В България има Комисия за защита на потребителите, има и Комисия за защита на конкуренцията, както и Държавна комисия по стоковите борси и тържищата, която всяка седмица ни известява за ценовите движения на пазара.

 А какво има да прави създадената съвсем скоро Българска агенция за безопасност на храните с персонал 3000 души, освен да наблюдава именно храните?Предлаганата от Мирослав Найденов структура ще бъде зачислена към Министерски съвет, т.е ще бъде на пряко подчинение на премиера.Възниква въпросът защо ни е нужна подобна квази-структура, която очеизвадно ще отнеме функции от вече съществуващи органи. Най-логичният отговор е – защото вече има прецедент – създаването на БОРКОР, покровителствано лично от премиера Борисов.

 Така и не е ясно какво ще върши Центърът за борба с корупцията и организираната престъпност (БОРКОР), който се очаква да ни бръкне в джоба с 2 млн. лв. годишно. Структурата ще функционира редом до органи като ДАНС и НСБОП. Органът отново е квази-структура и ползва ресурс, зачислен основно към Министерския съвет.

Формирането на тези две структури показват две неща – едното е, че в Министерски съвет продължава да се концентрира власт и следователно все повече ключови позиции в администрацията и изпълнителната власт се политизират. Втората е, че очевидно кабинетът и неговите министри нямат доверие в способностите си за контрол върху поверените им ведомства и се опитват да преместят част от проблемите си нагоре, към върха на пирамидата за взимане на решения. 

Това категорично ни връща назад. Скоростта, с която го правим, заплашва да ни върне много назад, към времената, когато „частник“ и „свободен пазар“ бяха анатемосани понятия, характерни за упадъчния свят на капитализма.*Всъщност бе утвърден само един стандарт – този за млечните продукти. Месните продукти Стара планина всъщност са само браншова рецепта и не могат да се приемат за стандарт.

investor.bg

05.02.11