Жълти стотинки и национални знамена съпровождаха протеста на хиляди българи в неделния ден на 13 март, когато бе показано несъгласие с високите цени. Днес също превозвачи се опитват да изразят гнева си като зареждат малки количества бензин и дизел. На което премиерът Бойко Борисов реагира с въпрос: “Срещу кое протестират гражданите? Срещу Кадафи? И аз бих протестирал, защото всичко идва от там, идва от проблемите с петрола“.

Българинът най-често стига до протести на улицата, когато “го ударят по джоба”. Така отговори на въпроса на “Всеки ден” кога протестират хората в България вицепрезидентът на синдиката “Подкрепа” Димитър Манолов. И побърза да направи уговорката

Рано е да се говори за гражданско общество

Нека да не бъдем такива оптимисти, посочи Манолов и отново изтъкна, че протестите вчера и днес заради високите цени на горивата “опират единствено и само до това, което е в джоба ни”. “В момента по-скоро става въпрос за това как живее българинът. Защото с него се гаврят напоследък. Като изключим монополистите, които си правят каквото си искат, оказа се, че има и други, които не са чак такива монополисти, но през картелни споразумения и те правят каквото си искат. Пък никой не прави нищо срещу тях”, отбеляза вицепрезидентът на “Подкрепа”.

“Това, което в България наистина не се случи за 20 години, е истинското гражданско общество с неправителствен сектор, който наистина да бъде коректор на политиката на държавата. За съжаление през годините зачатъкът на този сектор бързо беше купуван, подмамван, привличан. И в края на краищата не се появи гражданско общество”, отбеляза пред “Всеки ден” и психологът Иван Игов. Той обаче направи връзка между протестите у нас през последните дни и недоволството в страните от Северна Африка, като тази връзка определи като “зачатъци на гражданско общество”.

Протести, организирани от социалните мрежи

“Сега обаче има един нов феномен. Колкото и странно да изглежда, той идва от Третия свят – организацията чрез социалните мрежи. Всъщност, ние повтаряме този модел като в страните на Северна Африка. Липсата на гражданско общество там беше заместена със социалната мрежа. При нас се повтаря същият модел. Разбира се и слава Богу, той е насочен към решение на конкретен проблем”, направи паралел психологът.

Според него това е и хубаво, и не съвсем. “Хубаво е, че се случва. Лошо е, че трябва да го правим като страни от Третия свят, които нямат достатъчно демокрация”, каза Иван Игов и подчерта, че

Българинът не протестира различно от всички други хора по света

“През последните години много нихилистично мнение се налага – че ние си траем, че много търпим. Това не е така. Мисля, че българинът в такива ситуации действа интелигентно. Ние не сме по-малко склонни да протестираме, отколкото другите народи по света. Но има един проблем и този проблем е липсата на гражданско общество”, допълни психологът.

“Българите протестират за такива неща и по този начин, по който всички по света”, категоричен бе пред “Всеки ден” експертът по комуникации Джими Найденов. И обоснова мнението си: “Мисля, че за протестите национални особености няма. Има тази особеност, че в повечето общества склонността към оплакване е много по-силна. Но като цяло във всички общества е едно и също при протестите”. Найденов определи протестите срещу високите цени на горивата у нас като “белези на развиващото се гражданско общество у нас”.

Българинът протестира късно, масово и някак анонимно

Тази гледна точка изрази пред “Всеки ден” политологът Антоний Гълъбов. И той се аргументира с неразвитото гражданско общество у нас. “Гражданското участие, гражданската инициатива се проявява твърде късно – тогава, когато решенията са взети, а негативните резултати са очевидни за всички. Така че българинът протестира късно, масово и някак анонимно. Практически имаме слабо развити и много частични граждански практики. Което се превръща в проблем всеки път, когато се опитваме отново и отново да говорим за гражданско общество”.

Анна Кълцева

vsekiden.com