Всекидневните теми, които умело се разнищват от съвременните „модни принцеси” се свеждат до тълкуване на коя коса екстеншъните са най-сполучливо закрепени и чий силикон изглежда най-естествено. „Фундаменталните” проблеми се свеждат до избора на италианска или азиатска храна и формата на новата прическа. От съществено значение е обувките да са „Маноло Бланик”, по примера на любимия сериал, в който секса е двигателната сила на града. Посещението на солариум е задължително условие за актуална визия, а естественият облик е демоде. Очила се носят не по предназначение, а за придаване на перверзно излъчване. Гримът вече не служи за разкрасяване, а по-скоро за придобиване на нова самоличност. Посещението на чалга дискотека и разпръскването на хартиени салфетки говори за класа и социално приобщаване. Неудобството от носенето на сутиен един размер по-малък, се забравя още след първото заглеждане в набъбналото деколте, което може да е ключ към намиране на идеалната половинка с черен кайен, дебел портфейл и ограничено количество умствен капацитет.
Съревнованието сред модните диви е толкова голямо, че мнозина рискуват да не поемат храна дни наред , за да достигнат мечтаните анорексични килограми. В подобна борба за фешън надмощие трудно могат да се откроят незабележимите, без подобрения хора. Те стоят в сянката на хитовете на Андреа и трудно биват разбрани от почитателите на Константин. Илиян е по-известен от Димитър Талев, а текстовете на Преслава се знаят по-добре от тези на Блага Димитрова. Стихотворението „Две хубави очи” прави асоциация за пищна гръд, а не за едноименното произведение на Яворов. „Вафлите” в косата са нов аксесоар, липсата на който се тълкува за изостаналост. Удължената коса и високият ток правят по-голямо впечатление от добрия изказ и високата култура. Житейските несгоди се преодоляват в легнало положение, с високо вдигнати крака и преклонена глава. Репликата „Постигнах всичко сам в живота” е неотменна част в речта на момченца с богати татковци и момичета с властни любовници.
От значение е колко е броят на приятелите ти във Фейсбук, а не на колко от тях можеш да разчиташ. Социалната мрежа се е превърнала във втори дом, в който живееш, за да качваш снимки, показвайки колко пълноценен живот водиш навън. Благодариш на Google за предоставената информация, която иначе трябва да намериш в библиотека, чийто адрес отдавна не знаеш.
Сега провалът на някой би осмислил нечий ден, а успехът на друг е способен да причини депресивни състояния. Личностното израстване не е толкова актуално и важно пред разочарованията на доскорошен приятел. Често енергията се съсредоточава в омаловажаването на труда на другия, отколкото в реализирането на собствени цели. Може ли в държава на силиконови кумири да се изпъкне с интелектуален потенциал и да успееш да докажеш себе си без да деградираш в алкохолни изпарения? Идеализирани ли са образите на фолк примите и величаят ли се осанките на тела, проядени от анаболи? И така докато едни разхождат самочувствието си във формата на кученце с розова панделка, други търсят възможност за реализация на не толкова суетния си потенциал.
Деница Герчева