Интервю на  Ели Маринова с композитора Димчо Делев

„Каквато ни е икономиката и политиката, такава ни е и музиката”

Ели Маринова: Вие сте един от основателите на попфолка в България. Пред очите ви са минали всички течения, настроения и смяна на посоки. Моля ви за откровеност в отговорите на няколко въпроса!

Как започнахте да пишете музика за този стил? Как въобще той се оформи като такъв?

Димчо Делев: Още през далечната 1985 година започнахме заедно с мои колеги да правим разни опити за създаване на музика която е съответна на нашето поколение. Тогава се слушаше много сръбска и гръцка музика по сватби и ресторанти.Аз чувствах че трябва да имаме и ние такава, наричана от сръбската преса “Новотемперована” музика или просто новокомпозирана музика. На основата на няколко гръцки и сръбски песни направих текстове и почнахме да ги пеем по сватби и много се харесваха.

Е.Маринова: Как се роди песента „Бедни и богати”, която Тони Дачева изпя?

Д.Делев: Случая с Бедни и богати е такъв. Макар че първообраза на тази песен беше създаден от Елена Чаушева, тя не беше записвана и популяризирана, а в съвременния и вид я записахме с оркестър „Димитровград” през 1986г. През1989 година Красимир Христов дойде при мен и ме помоли да запише „Бедни и Богати” в този вариант, който аз бях направил и аз му казах че няма проблем. След това издадох тази песен през 1997 година когато правих юбилей, наречен “10 години с песните на Димчо Делев”. Те годините бяха 12 ама чаках Глория да роди и да се възстанови и минаха 2 години, а тя пееше 2 от най добрите ми песни – „Нека останем приятели” и „Откраднат миг”.

Е.Маринова: Какво мислите за българската популярна песен (извън попфолка)?

Д.Делев: За българската популярна песен какво да ви кажа – прави се всичко възможно да се отрежат крилата на талантливите ни изпълнители и автори. Евровизия е голата истина за популярната музика, добрите ни естрадни изпълнители пеят и свирят по кораби и в чужбина. Корупцията е просмукала отвсякъде държавата ни.

Е.Маринова: Как стоят нещата с авторските права на композиторите у нас сега? А тогава?

Д.Делев: Отначало като излезе закона за Авторско право на 31 август 1992 година се радвах много, защото мислех, че всичко ще си дойде на мястото. Бях член на тогавашното сдружение „Юсаутор” (по времето на комунизма). Обаче не получавах нищо от продажбите на касети, макар лично да носех формулярите на Митко Пайнера, където той пишеше, че е продал за една година 70 000 касети с музика на оркестър „Димитровград”. А аз бях автор и негово лице. Казах си: „сега ще станем нормална държава и всичко ще е ОК”. Да ама Не.

От 1993 като направих албума “На мравките правех път” започнах да плащам по 55 долара на албум на месец в SIC,за да ми охраняват интелектуалните продукти. Тогава бях член на Първа частна агенция за Авторски права „Арете”. След това станах член на „Музик аутор”,  защото не ми даваха старите регистрации от Юсаутор. Работех само за да плащам за „закрила“. Даже и синтезайзера ми беше застрахован в SIC, защото яките момчета си гледаха работата, повече отколкото трябва. Макар че ми бяха записани няколко от регистрираните и охранявани песни от други изпълнители, нямаше никакво развитие. Издателят ми тогава ме лъжеше, престанах да плащам.

След 1993 г. уж всички започнаха да правят авторска музика и имаше много хубави песни. Освен моите „Луда главо пияна”, „Затвори очи”, „Нека останем приятели”,”Откраднат миг”, тогава излязоха популярни авторски песни на  Илиян Михов – Баровеца, на Орхан Мурад, на Севдалина и Валентин Спасови.От 1995 се народиха доста певици които започнаха да си композират.

Е.Маринова: Не ме разбирайте неправилно. Аз уважавам безспорния талант на някои от изпълнителите в този стил. Има брилянтни попадения. Но най-популярни в него наистина са най-пошлите текстове. Защо?

Д.Делев: За пошлите текстове какво да говорим.. Мисля, че те отговарят на житието и битието на автора и изпълнителя. Може да е шегаджийски, но да е с граници, защото текстът и музиката трябва да имат някаква стойност. Не разбирам логика от типа на „Аз като си живея в батака, ще си пиша за батака”.

Е.Маринова: Какво е отношението ви към високо-интелектуалните текстове от типа на: „Гъци гъци”, „Ръгадъга….”, „Искам го, стискам го” и ”Резенчета дини, който ги докосне, той сънува после”?

Д.Делев: Нямаме държава, иначе няма да има подигравки с химна на страната, за повече да не говорим. Циганите си правят тяхната музика и понеже е лесно смилаема с три думи на кръст и лека мелодия, се възприема лесно. Има един лаф: “Прост народ – слаба държава”, каквато ни е икономиката и политиката такава ни е и музиката.

Е.Маринова: Защо попфолк-певиците си приличат и следват близък модел на подражание и визия? Без силикон и руса коса трудно ли се пробива?

Д.Делев: Имаме няколко много добри изпълнители, ама и те се нуждаят от много пари за да съществуват, защото клиповете струват пари. Луксозните коли и дворци изискват луксозни любовници, които да плащат прищевките на поп фолк певиците.Силиконът е задължителен и разните там тунинги. Всички стават като една – изваяни на струг, а за фалшивото пеене има Auto Tune и Pich Shifting и много други плъг-ини. Когато една държава е ненормална, как културата и да е нормална.

Е.Маринова: Нормално ли е в 90 % от клиповете фолкпевиците да са непременно в оскъдно облекло и недвусмислено да провокират сексуално, независимо дали става дума за майка, родина, тъга или нежност в текста на песента?

Д.Делев: Певиците ходят нарочно голи, за да правят впечатление. Иначе ако ги пуснем да пеят на живо, нали знаете какво ще се получи?

Е.Маринова: Върху какво работите в момента?

Д.Делев: Вместо да плащат на композитори, изпълнителите открито взеха да правят на български език всички балкански хитове и се стигна до сегашното положение – да няма нито една авторска музика, а само авторски текст.В момента правя основно авторска народна музика и по малко поп фолк.

Е.Маринова: Попфолкът възпитава модели. И това не е за подценяване. Според вас какво най-вече ще научат от видеоклиповете момиченцата, подражавайки на идолките си?

Д.Делев: Чрез сегашните клипове възпитаваме подрастващите да се стремят към луксозен живот
с цената на всичко,няма я реалната ситуация в страната ни. Ако ни погледнеш видеоклиповете на изпълнителите, ще си кажеш – тези хора имат лукса на Бахамските острови, може би са  една от най процъфтяващите икономически страна в света.

Е.Маринова: Оптимист ли сте за България? Накъде вървим?

Д.Делев: Вече не съм оптимист защото не живеем в нормална държава и от ден на ден нещата стават все по трудни и трудни.Дай Боже да сме здрави, че и ако и там не сме добре, още по-лошо.

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=RX-5ChkGIME&feature=related[/youtube]

„Откраднат миг“

barometar.net