Г-н Маричков, наистина ли се задава краят на “Щурците” или това е поредният слух?

Да, но това засега е само моя идея- още не съм разговарял с всички от групата на тази тема и не мога да взимам сам решения. При всички случаи се надявам да направим другата година голям концерт със симфоничен оркестър, но не обичам да дърпам дявола за опашката. Пепи Гюзелев е добре и дано така да се задържи, но знаете, че когато става въпрос за здраве трябва да бъдем внимателни.

Все пак не можем ли да се надяваме, че този концерт ще бъде последван от други, а защо не и турне?

(смее се) Не, ние сме доста възрастни хора. Все някога трябва да сложим край. Ако трябва да бъда честен ние го обявихме още на 40-годишнината на групата, която беше преди три години. През 2012 –та ще правим 45. Съгласете се, че 45 години стигат!  (смее се) Искаме достоен и хубав финал. В момента правя оркестрации на някои от нашите парчета и се надявам да стане запомнящо се събитие. Пепи Гюзелев и Валди Тотев също ще помогнат, за да се получи.

Нали знаете, че ще има много сълзи?

Е, няма как…. Не можем повече да отлагаме, защото ние три пъти се отказвахме. Първото беше през 1987-ма, когато правихме едно грандиозно турне. Но като виждахме как милицията бие хевиметълчетата от първите редове и им разбива носовете, се отвратихме от всичко и решихме, че повече не искаме да ставаме свидетели на подобни сцени. Тогава наистина спряхме, още повече, че БНР ни цензурираше, от което вече чашата преля.

После обаче за 30-годишнината се събрахме, за Антологията също и стигнахме до 40-годишнината…стана малко като лъжливото овчарче. (смее се) Но наистина вече е време да сложим точка и няма да пеем “Времето е наше”, а “Времето е ваше”, защото то принадлежи на младите. Нека те сега направят нещо свястно, а не само да се оправдават с това, че старите музиканти им пречат. Искаме финалния ни концерт да е на световно равнище и да слезем от сцената с достойнство.

vsekiden.com