Според българската традиция сватбата е предшествана от годеж, на който официално се иска ръката на младоженката. Двете сродяващи се фамилии поставят началото на плановете за бъдещата сватба. От ритуалите, съпътстващи българската сватба в миналото, днес се спазват много малко, но те носят своето празнично и весело настроение.Казва се, че свекървата трябва да купи булчинската рокля, а младоженеца го облича тъщата. Булката сама трябва да избере своите обувки, чанта и бельо, а кумата подарява воала, букета и бутониерите.В тържествения ден младоженецът посреща своите приятели и след кратка почерпка всички се отправят към дома на кумовете. Бъдещият жених носи букет цветя и украсена със здравец бъклица. После всички потеглят към дома на булката.
Вярва се, че ако булката изпише имената на неомъжените си приятелки на подметката на дясната си обувка, момите, чиито букви са се заличили в края на тържеството, ще се омъжат до една година.Българската традиция повелява младоженката да бъде заключена, а избранникът й да я откупи като напълни нейната обувка с пари, давайки обещания за грижовност, вярност и любов. Едва тогава той бива допуснат да види своята любима и да я отведе при гостите.Напускайки дома, най-възрастната жена трябва да плисне медено менче, пълно с вода и окичено със здравец и червено мушкато – за да върви живота на влюбената двойка. Булката излиза, водена от баща си, който я предава на кума на външната врата.
След официалната церемония в обредната зала новите съпрузи преминават през шпалира на своите близки, а над главите им кумата хвърля късметчета с жито, паричка и захарно бонбонче, за да си имат в новия живот от всичко.Цялата процесия се отправя към църковния храм, където се извършва венчавката. Обредните свещи от нея се пазят, за да се запалват на семейни празници. Панделката, с която са свързани не бива да се развързва, докато не изгорят свещите до край – символ на крепкия съюз.След църквата младоженката хвърля булчинския букет към своите приятелки – моми, – тази, която го хване скоро ще се задоми. Това е американска традиция, но е възприета в много страни и се практикува почти при всяка сватба и у нас.
В ресторанта последни трябва да влязат младоженците, кумовете и шаферите. Свекървата посреща с поднос младото семейство, за да го захрани с питка, сол и мед, изричайки различни пожелания. С първия тост кумът дава начало на тържеството. Прието е първата чаша да се изпие до дъно, за да няма сълзи в очите в новия живот. Първият танц е само за младоженците.Много популярен е ритуалът, в който новобрачната двойка застава с гръб един към друг и с високо вдигнати ръце разчупва обредната пита, за да се знае кой ще дава в новото семейство.
Тази питка трябва да бъде замесена от жена, която има родители, а първият залък завит в кърпа, булката трябва да постави в къщи нависоко, за да не остава къщата без хляб.Кумовете са най-важната двойка след младоженците. Според българското законодателство те трябва да са двама и да са пълнолетни.Празненството обикновено трябва да завърши с хоро.Младоженецът трябва да пренесе своята съпруга през прага на дома.