Опасни ли са частиците йод 131, засечени на връх Мусала? Кога онкоболните ще престанат да чакат – за медикаменти или терапия? Какво ще влиза в новото меню на хлапетата в забавачката? И ще има ли пълна забрана на тютюнопушенето? Отговорите дава здравният министър д-р Стефан Константинов.

Министър Константинов, частици от йод 131 бяха засечени в България, опасни ли са за хората?

– Когато се каже „Радиацията достигна до България!“, няма нормален човек, който да не се уплаши. Затова обаче е важно да не се говорят такива неща. Нямаме увеличение на радиационния фон. Това, че с най-модерни апаратури някъде, на някой връх, са установени някакви молекули – не значи, че хората трябва да се притесняват.

– Въпреки това много българи започнаха да пият йод…

– Това е добре за производителите на йод. Не съм чул за отравяния или някакви проблеми, но мисля, че е неразумна постъпка. Аз поне лично не съм си купил йод, не съм препоръчал и на семейството ми да си го вземе. Мога даже да дам личен пример със себе си – не пия йод.

– Болниците вече правят сами търговете за лекарства, как вървят и къде има проблеми?

– Засега нещата се движат. Има болници, които са малко по-напред с материята, и други, които се забавят. Но като цяло тревожни сигнали нямаме. За тези, които все още не са готови, здравното министерство ще осигури нужните лекарства. Ние бяхме планирали, че нещата трябва да приключат до март, април. Но на практика имаме година време да осигуряваме лекарства – докато лечебниците имат проблеми. Ако бъдем реалисти, мисля, че до края на май всичко ще е под контрол.

– Има ли проблеми, след като част от скъпоструващите лекарства минаха към здравната каса?

– Като цяло – не, проблемите са дребни. Някой път се оказва, че пациентът не си е потърсил протокола. Затова най-добре е пациентите да се обръщат към лекуващите ги лекари. Единственото, което съм изисквал от директорите на болници, е да бъдат вежливи с пациентите, да обясняват какво трябва да се случи, защото незнанието води до тревоги и безпокойство.

– Каква апаратура и за кои болници осигурихте с подписването на договора с регионалния министър Росен Плевнелиев?

– Апаратура ще има за 13 държавни болници и 8 домове за медико-социални грижи на деца. Това включва компютърни томографи, линейни ускорители, системи за планиране на лъчелечение, оборудване за лаборатории за имунологични изследвания. Тази апаратура ще осигури по-бърза и точна диагностика. Няма да има листа на чакащите и лечението ще е по-бързо и много по-качествено.  И лекарите няма да връщат, защото някоя част на апарата е развалена и не разполагат с резервно оборудване. Освен това всичко ще бъде централизирано. Няма да се налага пациентите да пътуват до София или Пловдив, тъй като в почти всички бивши онкодиспансери ще има подобна техника.

– А какъв е проблемът хосписите да поемат тежко болните от рак пациенти?

– Рамковият договор се сключва между лекарския съюз и здравна каса. Ще упорствам тези две

организации да преосмислят текстовете на сегашната пътека и да се даде възможност с анекс да се изпълняват дейности в хосписите. На година около 2000 души с онкологични заболявания имат нужда от палиативни грижи. В момента обаче никой не иска да приема за лечение тези хора, тъй като престоят им в болниците е по-скъп, отколкото плаща здравната каса. В същото време хосписите могат да поемат грижите за тези хора – на същата цена, но нямат право да работят с касата.

– А как работят дежурните кабинети?

– Добре, бих казал. Посетих един такъв в събота, за да видя как работи. Оказа се, че тези кабинети наистина са популярни през уикенда. Системата функционира много добре в големите градове. В момента текат и решения за това, как да има такива кабинети и в по-малките населени места.

– Има ли региони, където все още няма кабинети?

– Големият ни проблем са малките населени места, където по принцип лекарите са недостатъчно, за да формират такава практика. В същото време въпросът с фелдшерите, които да преглеждат пациенти, е много сложен, защото през 2007 г. пред Европейския съюз България е поела ясно ангажимента кой всъщност може да бъде титуляр на подобна практика. Не е толкова просто, но ние им даваме компетенция. Всичко, което зависи директно от министерството, ще бъде направено. И фелдшерите ще могат да поемат значителна част от работата в малките населени места.

– Ще се увеличат ли 11-те стотинки, които сега джипито получава за всеки спешен пациент?

– Да, но не от тази година. Задължително от следващата година тези пари трябва да бъдат увеличени, за да съществуват повече стимули. Трябва да се движим по системата „Даваме повече пари и искаме повече работа“.

– Кога ще се изписват децата от яслите?

–  Досегашната наредба гласеше, че щом детенцето навърши три години, трябва да бъде изписано.

Нищо, че това се случва през февруари, а градината може да го поеме чак през септември например. Затова предприехме промени. Децата ще могат да останат на ясла в рамките на годината, в която навършват 3 г. – докато стане време за градина. И на родителите няма да им се налага да търсят баби, дядовци или гледачки, а ще са спокойни.

– Ще промените ли менюто в детските градини?

– Да, за първи път здравно министерство ще въведе задължителни изисквания за храненето в детските градини, досега е имало само препоръки. Това ще стане с наредба, която в момента готвим. С нея се въвежда изискването децата между 3 и 7 години да ядат по пет пъти на ден, т.е. – да имат две подкрепителни закуски. Също така в менюто им всеки ден да има поне един представител от основните групи храни – зърнени култури и картофи, зеленчуци, плодове, мляко и млечни продукти, както и богати на белтъци продукти – месо, птици, риба, яйца, бобови храни. Всеки ден  трябва да присъстват най-малко 300-350 г плодове и зеленчуци. Всяка сутрин между закуската и обяда децата трябва да получават плод или сок от прясно изцедени плодове. Освен това малчуганите, следва да приемат около 300 г прясно и кисело мляко. Задължително ще ядат и риба поне веднъж седмично. В същото време се намаляват шоколадите и сладкишите, които са богати на рафинирана захар, както и солените продукти като колбасите. Те трябва да се изключат от основните ястия – за сметка на птичето и телешкото месо.

Руслана Петрова

Четете още тук:

http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2011-03-30&article=362455