Когато говорим за днешната криза, трябва да кажем, че свободният пазар ни наказва, защото не си взехме поука от хиперинфлацията през 1997 г. Не започнахме да инвестираме средства за производство, а търсехме по-лесния начин за правене на пари.

След катастрофата тогава се получи бум на пазара – строителство на хотели и т.н. Но стана свръхпредлагане и част от средствата, които се печелеха, трябваше да се вкарат в производство. Сега страните в Северна Европа, които имат производство, по-малко страдат от глобалната криза. А тези като нас и като Испания, които искахме по-бързи печалби за по-малък период, но нямаме средства за производство, намерихме начин в инвестиции в недвижимо имущество. Те обаче носят други дивиденти. Според мен през 1997-а България най-бързо би се измъкнала с инвестиции в селското стопанство. Спецификата на страната ни е такава, че селското стопанство винаги може да ни помогне. Това може да стане и сега.

Историческа предопределеност

Ако погледнем в исторически план, през тези 13 века ние сме оцелели благодарение на това, че сме населявали най-плодородните земи на Европа. По хумус на почвата сме номер едно. Нашите пасища са билкови. Земята е спасила нацията ни от изчезване. Благодарение на нея оцеляхме и по време на националните катастрофи през Първата и Втората световна война. За съжаление сега близо 30% от българската земя не се обработват. Според мен това е лош сигнал за икономиката и е нездравословно за страната ни.

Постановление за самозадоволяване

През 1980 година в България също имаше криза. Тогава Тодор Живков издаде едно постановление с причудливо име – Постановление за самозадоволяване. В този период аз бях управител на елитен ресторант в София. Това позволяваше да работиш на държавна работа, а през останалото време да отглеждаш животни и селскостопанска продукция. Дотогава през социализма, ако работиш допълнително, директно те вкарваха в затвора. Но през 1980 г. за първи път решиха, че може да вършиш друга дейност в извънработно време. Тогава аз си купих пет крави. От тях доих сутрин към 100 литра мляко, след това ги оставях в пунктовете за изкупуване. Това го правех всеки ден. И за една година давах на държавата 30 хил. Литра мляко. По този начин работеше икономиката. Правеше се кашкавал, сирене и т.н. И другото – кравите, които купих, отначало даваха по 13 литра мляко. В моите ръце почнаха да дават до 30-33 литра. Почти всички тези крави близниха. Дадоха ми 12 теленца.

Земята

Селското стопанство може да донесе на страната ни големи дивиденти от кризата. Защото за близо 20 години част от земята е върната на някакви собственици, но те нито я обработват, нито я дават под аренда. Трябва да се сложи данък върху пустеещите земи или ако не се обработват дълго време, да станат общинска собственост. И те трябва да се дадат на онази част от населението, която иска да произвежда. Защото тази земя може да дава продукция. И пазар има. Дори в ЕС, колкото и да е наситен, бившите съветски републики, Арабския свят. По мое време търгувахме много с Иран, Ирак и Сирия. Този пазар и сега може да бъде атакуван. Както и гръцкия. На нас силата ни е била винаги и в географското положение. Да се обработва земята, да има пасища, а след това и производство на биопродукти. Именно те вече имат пазар и в ЕС, и в Източна Европа. Но трябва да се върнем оттам, откъдето са тръгнали нашите деди. Това, разбира се, не означава, че всеки един бизнесмен трябва да хване мотиката. Правят се агрофирми с производство, за което има пазар. И това е един затворен цикъл. Едни ще произведат жито, други месо и т.н.

Туристите

Ние имаме 6 млн. туристи, които годишно консумират продукти. Вместо да изнасяме примерно само месо навън, по-добре ние да го продаваме на по-ниска себестойност, ще привличаме туристи, ще сме конкурентоспособни. Тоест може да се печели от криза. И това е единият начин – да се направи такъв затворен цикъл. И второ – трябва да има друг вид производство. Не само селско стопанство, търговия и недвижимо имущество. Ако се спазят тези правила, наистина ще има криза, но няма да бъдем толкова засегнати. Освен това цялата тази дейност трябва да се промоцира. Тоест ако направим биопродукти, трябва да им се даде гласност.
Туризмът ни също може да извлече полза от кризата. В момента световните икономисти определят България като остров на стабилността. Но не можем да го използваме. Първо – трябва да се подобри обслужването. Това ни е и ахилесовата пета на нас в България. Второ – приемливи цени. Трето – реклама. Вижте какво правят нашите съседи. Те изсипват милиони левове в реклама. Турция заделя някъде към 140-150 млн., но тя субсидира всеки туроператор, който вкара чужденец. Така на всеки влязъл турист с туроператор той получава 20 евро бонус. Освен това те си премахнаха летищните такси, субсидират горивата и визите. Сега на борсата в Берлин излезе информация, че ние имаме 12% туристически спад. А Турция е единствената страна, която има ръст, а не спад. И през 2008 г. тя направи 20 млрд. евро годишен оборот от туризъм. Като се замисля, преди 25 години нашите преподаватели бяха командировани да обучават турците какво означава туризъм и как работи. А сега ние правим 2 млрд., а те правят 20 млрд. евро. Това означава, че те са се развили десет пъти повече от нас. Следователно трябва да вземем пример от тях в агресивността. При нас правителството засега само обещава, че ще помогне. Освен това при нас ДДС е 7% само за организиран туризъм. За Турция 7% е за всички видове туристи. Тоест ако един турист отиде в Турция, той ще плати 7% данък, а при нас като неорганизиран турист ще плати 20%. И това трябва да бъде уеднаквено, както е при нашите конкуренти. Това, комбинирано с реклама и със сериозно наблягане на СПА туризма като перспектива, тъй като той е целогодишен, ще донесе сериозни приходи у нас. Ето как може да се измъкнем от прословутата криза. Но трябват разум и работа, а не приказки.

deltanews.bg