EUR
Зареждане ...
Либийският лидер Муамар Кадафи има „десетки милиарди“ в кеш, скрити в Триполи. Те му позволяват да води продължителна битка срещу бунтовниците, твърдят официални представители на разузнавателните служби на САЩ и на други държави. Средствата били натрупани през последните години и се съхранявали в централната банка на страната и в други кредитни институции в либийската столица, сочат данни на задграничното разузнаване. Източник, близък до правителството на Либия, пък твърди, че от началото на протестите и сраженията част от касовата наличност била преместена в укреплението на полковник Кадафи – Баб ал Азизиа.
Парите – либийски динари, щатски долари
и други видове валути, позволяват на диктатора да плаща на войската, на африканските наемници и на политическите си поддръжници. Тези резерви, макар и временно, са успели да ограничат натиска от икономическите санкции върху Кадафи и кабинета му.
Близък до правителството източник смята, че наетите 3-4 хил. души от Мали и Нигер и бунтовниците от Движението за справедливост и равенство, действащи в Дарфур, са получили от Кадафи най-малко 1000 щ. долара на ден на човек. Сътрудници на щатското разузнаване не могат да потвърдят нито броя на наемниците, нито размера на „надниците им“.
Юристът Кенет Бардън (специализирал финансови операции на Близкия изток), който съветва финансовите институции как да се предпазят от пране на мръсни пари, е открил индикации, че либийският лидер е прехвърлил милиарди щатски долари в местни банки дни или седмици преди избухването на безредиците в Триполи. Целта му очевидно е била да защити семейното богатство от международните санкции.
Други официални източници пък предполагат, че Кадафи е започнал да трупа кешови резерви много по-рано – още откакто през 2004-а западните държави започнаха да вдигат икономическите санкции срещу управлението му. Тогава диктаторът се отказа от използването на неконвенционални оръжия и обеща да сътрудничи на САЩ в борбата срещу „Ал Кайда“. В отговор към Либия потекоха западни инвестиции главно в нефтения и газов сектор, а правителството й получи достъп до петролните и финансови пазари. Кадафи обаче очевидно се е опасявал, че някой ден отново „ще отнесе“ санкции, и тайно е започнал да „заделя“ пари в Триполи, които да не могат да бъдат „замразени“ от западните банки. Освен това част от многобройните правителствени транзакции, включително и продажбите на суров петрол за незабавна доставка, са били осъществявани в брой.
Дейвид Ауфхойзер, високопоставен чиновник във финансовото ведомство на САЩ по времето на президента Джордж Буш, отбелязва, че Кадафи има „тайни сметки и безотчетни пари, които са напълно достатъчни, за да му гарантират сигурност дори светът да се срути върху него“. Документи на щатското министерство на правосъдието пък показват, че в продължение на години Либия е работила с швейцарски банки при „изпирането“ на пари, а на „стотици“ висши либийски официални представители е било разрешено тайно да прехвърлят суми в тях.
На 17 март турският вестник „Хабертурк“ информира, че над 3 млрд. щ. долара са били прехвърлени по нареждане на Кадафи от европейски банки в Турция през последните две седмици. Паричните преводи станали по-интензивни, след като страните от Европейския съюз започнали да замразяват активи, свързани със семейството и обкръжението на диктатора. „Хабертурк“ съобщи, че парите са преведени от сметки в Германия, Австрия и Швейцария от арабски „шейхове“, без да се дават повече подробности за самоличността на наредителите.
Извън кеша полковник Кадафи притежава и купища злато
Според последните данни на МВФ в централната банка на Либия са „складирани“ 143.8 тона от скъпоценния метал, но някои експерти подозират, че реалното им тегло е с няколко тона повече. Тези резерви, които нареждат арабската държава на 25-о място в света, струват над 6.5 млрд. щ. долара по текущи цени. И докато повечето централни банки държат златните си запаси в трезори в Лондон, Ню Йорк или Швейцария, либийските златни кюлчета са в страната. Преди да избухнат размириците, скъпоценният метал е бил съхраняван в Триполи, но се предполага, че след това е бил придвижен на други места, в близост до границите с Чад и Нигер. В момента нито една международна банка или търговска къща не би се осмелила да купува злато, свързано по някакъв начин с Кадафи и семейството му. Но ако металът бъде транспортиран до Чад или Нигер, той може да бъде разменен срещу валутни преводи в кредитна институция, която е собственост на Външнотърговската банка на Либия (клон от централната банка).
„Златната“ стратегия на полковника има последователи в лицето на управляващите на Иран, които също безшумно трупат златни запаси през последните години в опит да намалят доларовите си вложения и да се защитят както от обезценката на зелените пари, така и от евентуалния риск авоарите им да бъдат замразени. Очевидно поне засега полковник Кадафи не се страхува, че ще умре беден, въпреки че задграничните му активи по света са замразени. На 24 февруари Министерството на външните работи на Швейцария съобщи, че замразява всички средства на диктатора и на „обкръжението му“, за да се предотвратят „злоупотреби с пари от държавните фондове на Либия“.
На 1 март Австрия и Германия замразиха банковите сметки на либийския лидер и на семейството му, както и на високопоставени правителствени чиновници. В няколко австрийски финансови институции е имало либийски депозити за 1.7 млн. щ. долара, обяви Националната банка на Австрия, но все още не се знае дали те принадлежат на фамилия Кадафи. В Германия са били замразени 2.8 млн. щ. долара на името на един от синовете на диктатора. На 24 март от администрацията на щатския президент Барак Обама съобщиха, че по-голяма част от замразените в САЩ активи за 32 млрд. щ. долара които са свързани с полковник Кадафи, са били вложени в една банка. Това е „най-голямата в световната история блокирана сума по силата на програма за санкции“, съобщи на 28 февруари изпълняващият длъжността заместник-министър за тероризма и финансовото разузнаване Дейвид Коен.
Щатските санкции се прилагат спрямо съпругата на Кадафи – Сафия Фаркаш и някои от децата му: Ханибал – управител на Генералната морска транспортна компания на Либия, Саади – командир на специалните сили и шеф на Футболната федерация на Либия, Мухамад – председател на Олимпийския комитет на Либия и председател на Пощенската и телекомуникационна компания на страната. Норвежка банка пък е замразила 370 млн. щ. долара, собственост на Либийската централна банка, а Швеция – активи за над 1.6 млрд. щ. долара, свързани с диктатора и неговия режим.
Уганда съобщи в края на миналата седмица, че ще наложи забрана за ползване на либийски активи за 375 млн. щ. долара, инвестирани в телекомуникациите, банките, нефтопреработката и хотелиерските услуги. Правителството на страната не целяло да притиска полковник Кадафи, а просто да се подчини на санкциите на ООН. Южна Африка също обяви, че замразява либийски активи, макар че президентът на страната не одобрява военната офанзива в Либия. Като цяло Африка не желае да се предприемат действия срещу либийския лидер, защото правителството му е инвестирало сериозни суми в 25 африкански държави и конфликтът ще окаже значително негативно влияние върху икономиката на континента. За да не допусне загубата на работни места в Уганда, министърът за международно сътрудничество Хенри Окелло Орием увери, че замразяването на активите не означава спиране на свързания с Либия местен бизнес. Просто парите от него щели да бъдат насочени в специална сметка до вдигането на санкциите.