Интервю на Ели Маринова с Даниела Димова – директор на ТМПЦ Варна

Ели Маринова: 90 години никак не са малко. През това време театърът премина през толкова метаморфози. В най-добрия му период ли го заварвате?

Даниела Димова: Аз съм  директор на ТМПЦ от три и половина месеца. Центърът прие в себе си Драматичния театър, който празнува 90 годишен юбилей и операта, която започна 65-ия си сезон (честването ще направим догодина). С тази сериозна история на двата (доскоро различни) културни института пред мен е предизвикателство, заявка за нови стремежи и още по-големи цели, които сме си поставили. Иска ми се да гледам на 90-годишнината на театъра по начина, по който бе поставен един друг 90 годишен юбилей – този на Съюза на артистите в България. Картината, която всички видяхме на раздаването на Икари-те на 27 март беше, като на едно 5-6 годишно детенце, което духа свещичките на торта. Така, че ми се иска да гледам дългосрочно с една голяма перспектива в нашите творчески и мениджърски възможности. Да гледаме напред като деца, на които им предстои много, но са научили уроците на първите 7 години.

Е. Маринова: Определено за столичните театри се забелязва тенденция към завръщане на публиката в залите. Можем ли да кажем това за Варна?

Д. Димова: Тъй като вече сме в началото на април,  имам справките от първите три месеца на годината. Нашият общ брой на зрителите за операта и театъра от собствена продукция е 12 хиляди души. Това ме кара да съм умерено оптимистично настроена. С методиката на Министерството на културата, която се разработи и влезе в сила от 1 януари 2011 г. за цената на билетите, ние с тези зрители, които са посетили спектаклите ни успяваме да си заработим заплатите. А може и нещо отгоре да ни остане.

Е. Маринова: Според вас отрази ли се развитието на технологиите, интернет, телевизията и киното на интереса към театъра и операта у младите хора?

Д. Димова: Аз съм много категорична в това отношение. Считам, че нищо не е в състояние да замени живия контакт, този енергообмен. Театралното, музикалното, въобще сценичните изкуства, тези, на които служим са живи изкуства. Човекът, артистът от едната страна и публиката – от другата, са тези, които си предават и си обменят енергия. Това е смисълът на живото изкуство и това е едно чувство, което не може да бъде заменено с нищо друго. На технологиите гледам много сериозно, тъй като те са наш партньор. Все по-често виждате големи мултимедийни спектакли, в които (както във „Фауст” например) осветлението се прави с лазер. Това дава едни други измерения, други технически възможности и ултрамодерни периметри. Всички те обаче са нищо без човешката творческа енергия и фантазия.

Е. Маринова: Какво е вашето отношение към по-олекотените жанрове и халтурки, които очевидно се радват на голям успех сред варненската публика (не на сцената на театъра)?

Д. Димова: Аз съм зодия Везни. Ние сме толерантни хора, ние не воюваме. С кадифени ръкавици успяваме да си заявим нашите стоманени възгледи и позиции. Аз ги туширам временно или ги замразявам, но не отстъпвам. Това, което мога да гарантирам на нашите зрители е, че в двете зали – Основна и Филиал ще се предлага само високо художествен творчески продукт – театрален или музикален. На нашите сцени място за халтура няма. Тъй като не можем да се издържаме само от наши спектакли /все пак сме държавна институция, която се подпомага от Община Варна/ ние предоставяме сцената за фестивали и мероприятия. Ето Европейският музикален фестивал ни е гост, но той предлага продукция на високо ниво. Фестивалът на Доно Цветков „Откритие” също ще бъде на Основна сцена на 14 и 15 май. Т.е.вече влизаме в жанра на по-леката музика, но нивото е налице. Така, че това аз следя като директор – дори когато отдаваме салона на партньорски организации да има качество на продукта. Публиката има гаранция, че когато пристъпи прага на този храм на Мелпомена (или на Орфей), тя знае, че няма да се сблъска с пошлост, халтура и нискокачествена продукция.

Е. Маринова: Съгласете се, това е и основната мисия на театъра – да възпитава, да те накара да поспреш, да се замислиш. Да противодейства на морето от елементарщина от телевизионни предавания, в които ни се блещят на първично ниво.

Д. Димова: Така е, от масовите медии невинаги се виждат най-добрите образци в изкуствата – и музикалното, и театралното за съжаление. Това, което ние правим като център е всеки месец в нашия афиш да присъстват заглавия за най-младите. Т.е. ние да си свършим нашата мисия към подрастващото поколение, към учениците, към децата с един хубав продукт на ниво, за да може те още от детските си години да свързват представата си за изкуство, за театър с високи естетически критерии. Това е основната ни мисия – да не изпуснем нашето бъдеще, а нашето бъдеще са децата и младите хора. В тази връзка бих изтъкнала, че от 31 март до 30 април вървят Великденски театрални седмици. За първи път варненския театър стана партньор на 18 ия Международен франкофонски фестивал за ученически театър. Четири дни нашите сцени бяха подиум за млади хора от Европа и България. Представихме нашия юбилеен спектакъл „Аз, театърът”, в който са включени деца от три наши школи. В спектаклите ни участват деца – оперни изпълнители. Очаквам от 1 до 12 април спектакли за деца – „Магьосникът от ОЗ” на Варненската детско-юношеска опера към ОДК и още много интересни заглавия.

Очаквайте втора част на интервюто

barometar.net