Новият български филм Love.net на режисьора Илиян Джевелеков е събрал в себе си няколко нерадостни истории, които за съжаление са част от действителността. Самотата е събирателна точка за героите на филма, ситуациите в които те изпадат са тривиални, но болезнени. Самотната майка изиграна блестящо от Койна Русева не намира общ език с дъщеря си и това е познато за хиляди родители, които се разминават с децата си по пътя. Интернет измести общуването между хората и им даде измамното чувство за съпричастност. Съпрузите, които си пишат в сайт за запознанства са илюстрация на разпадащото се българско семейство, което трудно оцелява в бедна страна загубила морала някъде в 20-годишното си лутане. Христо Шопов не е променил играта си от филма „Вчера“ и стои безпомощно на екран, за разлика от Лилия Маравиля, която гради многопластов образ. Захари Бахаров в ролята на безкрупулен репортер е убедителен и дава заявка за силни и запомнящи се роли. От филма лъха обреченост, безпомощност, краските са сгъстени и тук е заслугата на режисьора Джевелеков. Използвал за сценария си реални истории от сайт за запознанства, той показва огромната степен на отчуждение до която е стигнало обществото ни. Всеки живее в своя ограничен социален кръг, бори се за оцеляване и намира спасение в алкохола, секса или интернет. Умишлено или не във филма чувството за хумор отсъства, но не е ли така и в реалния ни живот? Хепи енда за двамата съпрузи, които се преоткриват е по-скоро реверанс към зрителя, а щастливата самотна майка прегърнала дъщеря си изглежда точно, като на филм. На Джевелеков не му е достигнала смелостта на Педро Алмодовар да покаже раната отблизо. Направил е моментна снимка на българската действителност, но по холивудски е замазал финала. Може би в следващия си филм ще се докосне до постиженията на творци като Фасбиндер, Фелини, Пазолини и другите майстори на реализма.

Иво Югов