Динозавърът Бамбираптор помогна на учените да разберат, че птиците са наследили доброто си обоняние от динозаврите – и след това са го подобрили.Отдавна се смята, че птиците са еволюирали от малки двукраки динозаври. След дълъг период на развитие са им поникнали пера, започнали са да живеят по дърветата и са започнали да летят. Първата птица е бил археоптериксът, живял преди около 150 милиона години. Досега се смяташе, че те са имали лошо обоняние, защото еволюционният натиск би оформил мозъци, които фаворизират зрението, баланса и координацията пред обонянието. Ново канадско изследване използва компютърна томография, за да направи проучване на черепите на динозаври, изчезнали птици и днешни птици. Размерът на частта от мозъка, която отговаря за обонянието, показва, че чувството за обоняние на днешните птици и бозайници е по-добро. Ранните птици са имали същото обоняние като днешен гълъб – доста добро, и със сигурност по-добро от очакванията.

Сред данните за това време се включва и бамбираптора, бързо-движещ се създание с размера на куче. Той не е можел да лети, но тялото му вероятно е било покрито с пера, а скелетът му е подобен на този на нелетящи птици. Той е имал приблизително същото обоняние като лешоядите и албатросите днес, които разчитат на обонянието си, за да търсят храна или да се ориентират на дълги разстояния. То вероятно е играело важна роля в търсенето на храна, смята Дарла Зеленицки, палеонтолог от Университета в Калгари. Сред днешните птици, по-големи части от мозъка са отделени за обонятелния дял при по-примитивните като патиците и фламинготата. Смятаните за по-интелигентни гарвани и папагали имат по-лошо обоняние, вероятно като компенсация за по-големите способности на мозъка.

bgnes.com