Ролята, която изпълнява премиерът Борисов в правителството е нетрадиционна и непривична за нашата политика. Тъй като е привърженик на дискусията и изслушването на всички мнения, той е принуден да помирява свои министри и да играе ролята на арбитър. За гъвкав политик като него това е лесна задача, но последното помирение Дянков-Трайков му дойде малко в повече. Министърът на финансите първо влезе в спор с Цветан Цветанов, който донесе на държавата скандалът със СРС-тата. Сега ябълката на раздора се оказа кой да води преговорите за АЕЦ Белене – Трайков или Дянков и отново трябваше да се намесва Борисов. Логично възниква въпроса – това ли е най-удачният начин за управление на министрите и до какво ще доведе той? Премиерът няма безброй жълти картони в джоба и в крайна сметка ще трябва да извади червения. Страхопочитанието, с което го гледат членовете на кабинета говори за авторитета му пред тях, но се разбра, че когато бъдат оставени да действат сами, възникват проблеми. Борисов е време да извади ръката от кадифената ръкавица и да действа твърдо. За да не стига до ситуацията да обсъжда със синдикати, протестиращи и кой ли не всеки проблем възникнал в държавата. Страната е изправена пред непопулярни мерки и който не иска да го разбере, значи живее в друг географски пояс. Не е нужно премиерът постоянно да обяснява, че има световна икономическа криза – всеки българин трябва да е наясно с това, да работи двойно повече от преди и да не хленчи. На фона на прозрачното управление на ГЕРБ, от БСП пристигат пиар съобщения, изявления, есета и нови литературни форми. Желанието на социалистите да бъдат силна опозиция ражда словесни шедьоври, цитати от руски класици и яростни нападки. Червените шамани са измислили тактиката да въздействат на емоциите на хората и пресконференциите на БСП заприличват на философско-саркастични сбирки. Но до какво ще доведат тези словесни атаки? На хората им е писнало от риторика, те искат реални действия, а по времето на БСП такива нямаше много. Станишев си изкара кротко и тихо 4-те години, кризата дойде и социалистът се вживя в ролята на народен трибун. У нас винаги е било лесно да критикуваш и трудно да създадеш нещо. Да циментираш огромен язовир е било лесно, но да започнеш здравна или образователна реформа е трудно. Затова Борисов трябва да бъде оставен да си върши работата, червените шамани да си налегнат малко перата, защото паметта на хората не е къса и помни гафовете им. И въпреки героичните им напъни да изглеждат, като току-що влезли в политиката има една приказка, която им подхожда: „Преоблякъл се Илия, погледнал се..пак в тия“.

Денислав Петров

www.barometar.net