Големите фирми плащат повече от малките. Това е един от изводите от изследването на пазара на труда, направено от КНСБ, предаде репортер на БГНЕС.Изследването е с основен акцент върху проблемите на гъвкавостта и сигурността на заетостта и се извършва в рамките на проект „Сигурност чрез закона, гъвкавост чрез колективното трудово договаряне“, финансиран със средства от ОП „Развитие на човешките ресурси“. Анкетирани са около 30 000 души, като изследването стъпва на наблюдението на работната сила от страна на НСИ за първото и второто тримесечие на 2010 година. Констатира се, че е налице безспорна връзка между размера на фирмата и равнището на месечната заплата. През първото тримесечие на 2010 година наетите в големите фирми са получавали с около 42 лева по-висока нетна заплата спрямо тези, работещи в средните и са получавали 73 лева повече от работещите в малките предприятия. През второто тримесечие разликата между средното месечно нетно заплащане в големите фирми и това в средните и малките фирми е съответно 57 лева и 130 лева

Авторите на изследването са използвали класификацията, според малки предприятия са тези с до 20 служители, а средни – тези с от 20 до 49 работници. „Ние ясно виждаме, че изследването показва, че независимо от създадените възможности за гъвкавост на заетостта, доминиращото желание на заетите лица е свързано със сигурността. Налице са доказателства за нарастване на сигурността с увеличаването на големината на предприятието“, отбеляза президентът на конфедерацията Пламен Димитров, който представи основните изводи от проекта. Данните от изследването показват, че в големите предприятия броят на работещи без трудов договор е 4 пъти по-малък от тези в малките предприятия. Констатира се, че в малките и средните предприятия се работи с 1,5 до 2,5 часа повече от законово регламентираното. Изключително висока несигурност на заетостта има при работниците с основно и по-ниско образование и при нискоквалифицираните работници. Доброволната работа на непълно работно време се предпочита от по-младите работници, както и работещите с висше образование и служителите в секторите на здравеопазването, културата, административни и спомагателни дейности и преработваща промишленост.

Прави се извод, че образованието е много съществен фактор за по-високата вътрешна гъвкавост, разглеждана по отношение доброволната работа на непълно работно време. За 83 % от заетите на непълно работно време нискоквалифицираните работници е налице принудителна причина. Едно от заключенията е, че недостатъчно се използват възможностите за повишаване на вътрешната гъвкавост чрез законово регламентираните форми на организация на работното време извън случаите с фиксирано начало и край. Една от най-разпространената форма на гъвкаво работно време е фиксирани работни часове без фиксирано начало и край и това е разпространено повече сред мъжете, отколкото сред жените. Около 14 % от хората са се възползвали от възможността за ползване на отпуск по семейни причини. Много малко от наетите лица са декларирали, че работят на повече от едно място.

news.bgnes.com