От 3 до 5 години си дава Министерство на здравеопазването, за да се справи с проблемите на спешната помощ в страната. В концепцията на ведомството, оповестена от здравния министър доктор Стефан Константинов, се предвижда три вида екипи да оказват спешна помощ на пациентите в зависимост от тежестта на случая. Първият вид ще включва шофьор, парамедик и лекар. При вторият ще има шофьор и парамедик с най-високо ниво на обучение. Тези екипи ще се използват при спешни състояния, когато на място трябва да се окаже първа помощ на пациента и той ще трябва да се транспортира възможно най-бързо до болница.Третият вид ще се състои само от обучен шофьор и ще се използва само за транспорт на пациенти.

Според плана, залегнал в концепцията на здравното ведомство, най-малко след 3 години ще се решат проблемите в оказването на спешна помощ. За да го осъществи, здравният министър Стефан Константинов ще поиска допълнително финансиране от около 70 милиона годишно за дейността от колегата си Симеон Дянков.„Сега трябва да отидем и при финансовото министерство, тепърва ще ги убеждаваме колко важно е това“, добави министър Константинов.Успоредно с това обаче трябва да бъдат търсени и включвани допълнителни източници като НЗОК, обясни здравният министър. Според него те биха могли да покриват дейности, извършвани от екипите на спешна помощ като транспорт на болни между лечебните заведения след 24 часа от първоначалното им постъпване. Министерството на здравеопазването залага в концепцията 90 процента от спешните животозастрашаващи случаи да бъдат обслужвани в рамките на 20 минути.

За останалите не трябва да се допуска интервал по-голям от 40 минути. Според министър Константинов за целта трябва да се подобри и координацията между диспечерите, екипите и спешните телефони. „Оказа се, че голяма част от разминаванията са не защото няма линейки, не защото няма техника, а защото на много места центровете използват халваджийски тефтери, където се записва и се предава по GSM-и информацията. Това трябва да се спре. Всички линейки трябва да са с GPS. Всички повиквания трябва да се регистрират в компютри. Ще се искат разпечатки от всички сигнали и разпечатки от GPS-ите – да се знае какъв е бил пътят на системата. Може би, в рамките на шегата, ще се затрудни подслушването от страна на медиите какво си говорят в спешните центрове“, добави здравният министър.

Здравното ведомство предвижда да бъдат създадени курсове, в които да се обучават парамедици, като продължителността на курса ще е 2 години. Стартовите възнаграждения на медицинските специалисти да бъдат три пъти минималната работна заплата или 720 лева, предлагат още от здравното ведомство.Концепцията предвижда още в големите градове над 200 000 души да има повече от 1 изходна точка на екипите за спешна помощ. В районите, където над 10% от населението се намира на разстояние, предполагащо над 20 минути време за достъп до спешна помощ, както и на магистрали ще има постоянно или временно базиране на изнесени екипи. Да се създаде национална здравна карта, в която ясно да се определят лечебните заведения и тяхното ниво, с което могат да предоставят спешна помощ, е друго предложение, залегнало в плана на ведомството.

Това означава денонощно да разполагат с множество различни специалисти, солидна диагностична база, възможности за интензивно лечение и други специфични дейности, както и 30% от наличния леглови фонд за спешен болничен леглови комплекс. Предвижда се да се подобри и комуникацията между центровете, линейките и лечебните заведения. Това ще стане чрез интегриране на системата за комуникация на центровете за спешна медицинска помощ със системата на комуникация на МВР и останалите служби от Националната система за спешни повиквания.По изчисления на здравното министерство необходимите средства за системата за спешна медицинска помощ годишно възлизат на минимум 150 млн. лв. Това е със 75 млн. лева повече, отколкото се предоставят в момента.

dariknews.bg