На този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра загинал през 303 г. при управлението на римския император Диоклециан. Гергьовден е вторият най-празнуван имен ден в България след Ивановден и е едно от най-важните събития в българската народна традиция.Георги бил римски войник, християнин. Роден в Кападокия (днешна Турция) в християнско семейство. Баща му е служил като офицер в римската армия, майка му е от Лида, Палестина, където се връща като вдовица с малкия си син. Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в Никомедия и служи в личната гвардия на Диоклециан.Според житиепиството през 303 Диоклециан издава едикт за систематично преследване на християните в цялата империя. Счита се, че неговият съимператор Галерий е главният отговорен за това решение. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора. Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател.

Когато го повели към тъмницата едно от копията на войниците омекнало и се превило на две щом се докоснало до светията. Тогава той видял, как Господ го защитава в отстояването на вярата му. Когато го отвели в тъмницата го оковали разпънат на земята и сложили тежък камък върху гърдите му. Последвали няколко дни на тежки мъчения, през които бъдещият светец бил изцеляван чудодейно и чного от мъченията не го увредили. Това накарало и други хора да приемат вярата му, ставайки свидетели на Божията подкрепа за мъченика. Накрая св. Георги бил посечен пред стените на Никомидия. Тялото му е погребано в Лида. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.Едно от най-известните чудеса извършено от св. Георги и заради което е често изобразяван на иконите, убиващ змей, е чудото станало близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца. Близо до града имало голямо езеро, в което живеел страшен змей, той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато пък доближавал градските стени дъхът му отравял онези, които били на близо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех.

Така един ден те решили да помолят техния владетел за помощ, той пък от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и тъй да да се спасят останалите. Издавайки тази заповед той уверил хората, че когато дойде неговия ред и той ще предаде дъщеря си на чудовището. И така всеки ден отвеждали на брега на езерото по едно от децата си докато не дошъл ред на дъщерята на управителя. Когато това станало, гражданите поискали от бащата да изпълни думата си. Той заповядал на детето си да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото.Когато змеят излязъл, се появил св. Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката. Попитал я защо стои там и плаче, а тя като му обяснила защо е там викала към него да бяга. В този час светецът-воин препуснал към змея и го пробол с копието си.

В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо?вден, Ге?ргевден, Гю?рговден, Ге?рги, Джу?рджовдън, както и Хъдърлез, Адреле?с, сред мюсюлманите и помаците. Празникът е календарно обвързан – празнувал се е на 23 април (днес се празнува на 6 май) и се чества във всички територии населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това му разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората.Гергьовден се празнува в чест на Св. Георги, традиционно схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност, според други е славянски по произход, има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия. В българската традиционна духовна култура това си остава един от най-големите празници, по-почитан и от Великден.

ekipnews.bg