Той е твърде млад, за да е гениален живописец. Но е. Не смейте обаче да му го кажете – ще ви се разсърди. Скромен и оригинален. Мирослав Йотов-Цирк. Завършил е разградската Хуманитарна гимназия, а през 2000 г. – педагогика на изобразителното изкуство в Шуменския университет „Епископ  Константин Преславски“. В картините му светлината има водеща роля. В тях се вплитат сюжети от антични и библейски източници, загатнати посредством различни символи. Според него женското тяло е красиво и без излишна демонстрация на голота, защото фигурата говори с пластиката си, а не с половите белези.

Ели Маринова: За нашите читатели, които за първи път виждат ваши творби, вие би трябвало да изглеждате на 70 г, с голяма брада, богат опит и 500 нарисувани световни шедьоври. Обаче не сте. Представете се с няколко думи!

Мирослав Йотов: Надявам се когато стана на седемдесет пък да откриват детското в мен. Аз ли… аз съм човек, който е влюбен в живописта. Проблясъците и идеите ме водят по нейната пътека.

Е. Маринова: Как постигнахте толкова бързо опознаване на детайла на човешкото тяло до тънкост и съвършенство? Ген? Труд? Изобретателност? Наблюдателност? Какво е?

М. Йотов: Простичкото обяснение сигурно се съдържа във въпроса ви. Може би съм следствие  на всички причини които изброихте, а отправна ми точка е, че съм нещо съвсем мъничко, което е за малко тук и се мъчи да излъчи добри послания към останалите.

Е. Маринова: От колко години се занимавате с изобразително изкуство? А с живопис?

М. Йотов: От дете рисувам, син съм на художник.А живописта винаги ми е била спътник, но сериозно реших да поема ръката и да затанцуваме когато бях на 28 години. От тогава почти не съм се отделял от платното, за тези години почивката ми сумирано е може би около месец – два.

Е. Маринова: Жената неизменно присъства в творбите ви в загадъчната и прелест. Тя ли е основното ви вдъхновение?

М. Йотов: Жената е изразно средство, инструмент, чрез нейното за тяло можеш да разкажеш много, едно уловено движение и сякаш си в паралелен свят. Но вдъхновението идва от всичко и от всякъде. Нямам за цел да кажа „О, колко харесвам жените“ , в което всъщност се съдържа и истина, а  просто  чрез пластиката и чрез състоянието се опитвам да разкажа истории, било то за психологията на отношенията между хората, за красивите мигове заради които си заслужава всичко…

Е. Маринова: Очевидно се отдавате на детайла докато постигнете реалния му образ. Търпелив човек ли сте?

М. Йотов: Напротив, страшно импулсивна натура съм. Само,че когато седна пред статива изпадам в собствения си център и съм спокоен. А отдаването на детайла, от сега мога да кажа, че е просто етап, период. Започвам да усещам в себе си края на този цикъл и ми предстои крачка в нова пътека, защото и изкуството диша, като всичко останало. Ако до сега съм издишал навън, сякаш идва момента да вдишам навътре. Усещам, че най доброто което мога да направя е да се отпусна в това.

Е. Маринова: Предстои ви голяма изложба в София. Къде, кога и каква е темата?

М. Йотов: Изложбата е на 17 май, от 18.30 часа, в галерия Париж-Москва, на Раковска 92. Наименовах я: „Няколко минути щастие“ защото щастието е нещо което идва на импулси и остава в съзнанието ни като мигове. Понякога разбираме за него едва когато е отминало. Моментите на идея за творба и тези – на раждането и…тогава сякаш за малко усещам напълно това чувство и то е сходно като да се влюбиш или да си сред природата на място в което се усещаш като перо на птичка, носено от вятъра.

Е. Маринова: Варненци ще я видят ли след това?

М. Йотов: За тази година плановете са ми за София изцяло, а срещата ми с варненската публика се надявам да бъде в началото на следващата.

Е. Маринова: Могат ли картините на един голям творец, (какъвто безспорно сте!) сами да му бъдат имиджмейкър или е нужен подходящ мениджмънт, за да достигат творбите до ценители?

М. Йотов:: Благодаря за комплимента! При мен нещата сякаш се получават от само себе си, пък и в днешно време, чрез забързаната информация човек може да направи нещо и то бързо да достигне до много хора.

Е. Маринова: Носител сте на светлината и красотата. Очевидно виждате как текат бързи промени, рушат се стари системи. Вярвате ли, че красотата и единението на идейно мислещите хора ще ни измъкнат от блатото, в което живеем?

М.Йотов: Знам, че всичко и всички сме свързани. Знам, че всички и всичко излъчва или поема. Знам и че имаме подобно съдържание в себе си, от нас зависи дали ще му се отдадем и ще го предадем на другите.А човек е това което вярва, че е. Блатото, за което говорите сякаш е необходим процес, дори самият опит да надделееш над него има значение.

Но това не е борба, защото борбата поражда борба. А и всеки е като част от огромен механизъм и изпълнява своята роля, мечтая всеки да намери собственото си парченце от този пъзел и да се стреми да го вгражда с добри намерения. Но пък ми е ясно, че това е утопична мечта и отговорът в нейната посока е адаптацията…смирението!

http://www.barometar.net/