Знаете ли кой е Джонатан Ливингстън? Не се изчервявайте, не сте пропуснали часовете по химия, физика или география. Нито тези по литература, защото в българските училища такива книги не се учат. Да, Джонатан Ливингстън е литературен герой. Отгоре на всичкото е чайка. Чайка, която мечтае да се научи да лети. Ама не просто да лети, колкото да улови някоя рибка за обяд. А да лети заради самото летене. Да лети високо като орел и да се спуска бързо като ястреб, при положение че разполага само с крилете си на чайка. Няма да ви разказвам книгата на Ричард Бах, защото само той може. Но искам да ви разкажа защо обичам Джонатан Ливингстън – Чайката. Защото искам да летя. Или каквото там правя. Но да го правя не защото трябва да ям или защото обществото го очаква от мен, или защото не се сещам какво друго бих могла да правя.

А защото искам да го направя както трябва. Да постигна онази съвършена хармония между пределна скорост, размах на крилете и ъгъл на перата, при която една обикновена чайка се превръща в символ на свободата и волята. Хората неоснователно се присмиват на перфекционистите. Перфекционизмът дори е описан като вид невроза. Защото перфекционистите са изчезващ вид, заемат  последните редове от последната страница на червената книга на човешкия род. Докато целият свят вярвал, че земята е плоска и Бог я държи в Космоса, един перфекционист се заинатил да прави експерименти с топчета. И да направи уред, с който да наблюдава планетите, без да види всеподдържащата ръка Господна. Днес опитите с топчетата на Галилей се правят в часовете по физика, но навремето Църквата е забранявала книгите му.

А един друг перфекционист, няколко столетия по-късно, твърди, че Земята наистина е плоска, има формата на диск и се крепи на четири слона, които от своя страна са стъпили на гърба на гигантската костенурка А Туин. На този етап няма научна теория, нито писателско перо, способни да опровергаят Света на диска на Тери Пратчет. Нито третия концерт за пиано на Рахманинов. Вече разбирате, че моето лично разбиране за перфекционизма не съвпада с теоретичното. За мен перфекционист е всеки, който каквото и да прави, иска да постигне съвършенството, своето лично съвършенство, както той го разбира и както на него му харесва. Една от уловките е, че критериите на перфекционистите са доста високи, особено към себе си. Добре, че Бетовен е бил глух, иначе вероятно нямаше да оцелеят много от произведенията му.

А се сетих за Джонатан и всички като него, защото ужасно ми липсва. Толкова много са тези, които не се интересуват защо и как, а само колко. Които искат просто да оцелеят и да се нахранят, но не им пука колко високо летят. Които смятат, че щом са чайки, са обречени да летят ниско и да обират огризките от чуждата трапеза. Които са готови да пожертват полета заради рибата. Които никога не биха рискували да паднат, за да се издигнат наистина високо. Затова когато случайно срещна някой Джонатан, му се усмихвам. И искам да го познавам, защото знам, че ще ме научи да летя. И да не се срамувам от това, нищо че ятото ще ме прокуди. И ако вие срещнете Джонатан, усмихнете му се. Той ще ви каже, че и вие можете да летите, просто не го знаете. Всичко е въпрос на скорост и едно помръдване на перото. Съвършеният полет.

Ралица Ковачева

http://www.dnes.bg/