Въртележката с имена на кандидат-кметове на Варна, на която сме свидетели е колкото безмислена, толкова и комична. Шест месеца преди изборите в употреба влизат какви ли не хора, някои от които не стават и за управници на село. Никой обаче от „анализаторите“ не отваря дума за това какви качества трябва да притежава бъдещият кмет. И дали първо трябва да премине с автомобил по ул.Капитан Райчо и да отговори на въпроса на бомбардировка от коя война му приличат кратерите по нея. Или да зададе въпрос на Кирил Йорданов, колко проекта с европейски средства е реализирал за 12 години? Да се возиш в поръчков мерцедес по централните улици е лесно, но да преминеш по осеяните с дупки улички е момент, който Йорданов избегна за три мандата. Затова на Варна не е нужен кмет-рокер, майстор на скъпите плочки на площада и пищната новогодишна заря, а деен човек с идеи и хъс да промени облика на града. Примерно да осигури европейски проект за саниране на блокове, както са направили в Букурещ, да подмени старата дограма и да боядиса грозните соцблокчета. Не са много варненските политици, които имат капацитета, дееспособността и размаха да превърнат Варна в европейски град. Но който от тях стане кмет няма да му е лесно с наследството оставено от Кирил Йорданов. Облигационни заеми, занемарени улици и тротоари, липса на европейски проекти, бездомни кучета, са само част от проблемите, които очакват наследника му. И не са толкова важни имената на кандидат-кметовете на Варна, а дали притежават качества, за да реализират идеите си.

Иво Югов