Нямам думи да предам болката, гнева, смразващата сила на безхаберието, беззаконието и кражбата на живота на едно дете; онези чувства, които ако не реагираш агресивно и не проявиш груба сила срещу неправдата те разкъсват отвътре и изпълват гърдите ти с топъл въздух – точно както се чувстваш – лек, безсилен и нищожен…Казах го… Идвам от нощна прожекция в кино Арена в един мол. На излизане минавайки покрай тоалетните чух зверски красъци на жена… Не разбирахме какво става, но със съпругата ми тръгнахме веднага натам… може би за да помогнем….

И какво видяхме – една озверяла дебела – или по-скоро би било редно да кажа разплута мрачна купчина от плът, която бълваше страх, омраза и гняв срещу едно прекрсно момиченце на видима възраст около 5-6 години със сплетени от двете страни на главата си плитки и потънало в сълзи лице. Детето трепереше от страх и повтаряше хлипайки „Мамо само не ме бий повече, моля те мамо, недей….“

До тях стоеше мъж – същия калибър като майката, с разкопчана риза почти до пъпа и със златен синдрир, заплетен в космите на гърдите… Първо отидох при него, защото като влязохме в общото помещение, жената набута момиченцето в женската тоалетна, от където крясъците и заплахите продължаваха с още по-зверски викове…

Помолих мъжа да успокои жена си, а той каза – щом е заслужила – ще си го получи…
Това преля чашата, но усетих, че нищо не мога да направя, освен да се обадя и да потърся помощ за това дете от държавата.. Така и направих – обадих се на 112. От там любезно ме свързаха с най-близкото до мола полицейско управление. Там уморен мъжки глас, който нямаше име и длъжност след като почти ме изслуша ми каза – няма кой да ви пратя и ми затвори телефона… ЗАТВОРИ МИ!

Влязох в женската тоалетна където детето ревеше, а подивялата жена му крещеше… Застанах между тях, тя не престана… нямате идея какво ми костваше да си задържа нервите… това ми доведе онази празнота в гърдите… обърнах се попитах детето дали е добре и дали иска да я изведа – не…Отново набрах 112 – друга жена ми обясни че вече са приели обаждането ми и нищо не могат да направят… Аз им казах, че това е най-безмисления и абсурден разговор, който съм водил някога, казах си името за да го запишат (никой не ми го поиска), казах и че видимо жената има нужда от преглед… отговориха ми, че е добре на сутринта тя да потърси лекарска помощ…ТЯ ДА ПОТЪРСИ САМА ЛЕКАРСКА ПОМОЩ… ЗА СЕБЕ СИ Аз им обясних, че са безполезни и че едно българче ще бъде пребито и никой няма да му помогне…. а те ми  казаха лека вечер… През това време двете туловища и малкото момиченце си тръгнаха…Какво трябваше да направя?!? Какво става в тази държава? Защо има телефон 112? Защо има полиция? Какво е станало с горкото дете? Какво става всеки ден с него? Абсурд!

Пламен Русев