Днес отбелязваме паметта на славянските първоучители – братята Кирил и Методий, канонизирани като светци от Българската православна църква. През Възраждането 11 май се утвърждава като важен ден от празничната система на българите – Ден за почит на светите братя Кирил и Методий. На името на Кирил е наречена създадената по-късно азбука, която става основа на всички славянски езици – „кирилица“. Канонизирани са като светци заради превода и популяризирането най-необходимите за богослужение църковни книги на старославянски език, както и за разпространяването на християнството сред славяните. Считани са за равноапостоли. Православната християнска църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици.Светският празник за Св.св.Кирил и Методий, бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя.

Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 г. будните ескизаарски граждани научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват вместо „Три светии“ „Св.Св. Кирил и Методий“ като училищен празник.От 1863 г., 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн. През 1892 г. в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва „Върви народе възродени“. През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, вече се чества на един ден – само на 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече си имаме два празника – църковен (11 май) и светски (24 май).В годините на засилен интерес към историческо ни минало и преоткриване на важни моменти свьрзани с периоди на вьзход на бьлгарската дьржава, нашите вьзрожденци отделят достойно място на ролята на на славянските просветители за културно-историческото развитие на Източна Европа. След повече от един век – през 1980 год., това признание ще дойде и от папа Йоан Павел II, който ги обявява за покровители на Европа.

http://www.barometar.net/