Цигуларят Васко Василев и „Чамбао“ ще направят национално турне, което започва от Плевен, съобщи музикантът в интервю за ТВ „Европа“. Той разказа за детството си, когато е трябвало да свири по 10 часа дневно, но това не му е тежало.

– Предстои ви национално турне. Как се роди идеята за това турне с Чамбао? Преди половин година изправихте публиката на крака. Сега какво да очакваме?

– Решихме след големия успех, който имахме, и след многобройните обаждания, решихме да повторим концерта и не само да го повторим, но и да обиколим страната с него. Аз винаги искам не само София да види тези концерти, но и хората в градовете, които не могат да си позволят да дойдат на концерт в София. Чамбаовците идват вече за четвърти път в България. Затова ще ги закарам в градовете, в които не са ходили: на 11 май концертът ще е в Плевен, билетите се продадоха много бързо, така че направихме отворена репетиция и там ще има два концерта в един ден. В София на следващия ден – на 12 май в 7 ч. в НДК, след което заминаваме на 13-и за Стара Загора, а на 14-и за Бургас. След това на 15-и сме във Варна и на следващия ден ще има отново два концерта в Русе – там интересът бе много голям и билетите се разпродадоха много бързо.

– Много е натоварена програмата. Как ще се справите?

– С песни, танци и свирене.

– В самото шоу…, мога ли да го нарека шоу?

– Да, казва се маджик шоу. Чамбао е известен като фламенко чилаут, който също сменя различни стилове вътре. За мен музиката трябва да е хубава, ако пък дали трябва да е смесена – фолклор и класика… едно време Бетовен е вземал от фолклора също неговите мелодии, така че аз не правя нищо ново, това е еволюцията на музиката и е важно тя да е хубава и на хората да им харесва. Помня на един от най-известните челисти му бе поставена следната задача – да хвърлиш музиката, да влезеш в сърцето и да я изтеглиш към тебе.

– Предполагам, че е доста трудно обаче?

– Не е лесно, но трябва да си истински. Публиката го усеща и забелязва. Фалшивото винаги се забелязва. А и един артист е отворен на сцената и ако си истински, хората ти вярват.

– Със сестра си ще сте на една сцена…

– Да, хубаво е да имаш някой толкова млад на сцената. Тя е най-малката ми сестра и ще свири фламенко. Разликата ни с нея е по-голяма, отколкото между мен и баща ми.

– Предполагам, че вие я учите и тя върви по вашите стъпки?

– Тя сама си го реши. Никой в нашата фамилия не е предполагал, че ще имаме барабанистка, която ще свири в рок банди, баща ми трябва да купува още два-три гаража за инструменти. В тези концерти ще поканим една много известна певица – Кхенара Кортес, която е на Хуакин Кортес певицата, една от топ 10 в Испания. Издаваме и нов диск – „Меджик мюзик”. Имаме и доста неща в това шоу, което България вече видя веднъж.

– Защо концертът е наречен „Меджик мюзик”? Каква е магията на музиката?

– Аз мисля, че музиката може да ви пренесе навсякъде. Тя може да моделира настроението ти. Албумът ни е кръстен „Меджик мюзик”, защото исках да се пренеса в Малага, където правихме албума и която музика мирише на ваканция. Надявам се, че ще е топло по време на турнето. Имаме и един малък сюрприз – магьосник в шоуто, няма да кажа кой е.

– Българин ли е?

– Не. Единствените българи сме аз и сестра ми.

– От колко годишен свирите?

– Баща ми каза – на какво искаш да свириш – на пиано или на цигулка, не ме попита дали искам нещо друго да правя и аз отговорих – на цигулка. Той е много горд, защото започнах да свиря на 5 години и винаги започвах да свиря в 5 сутринта. Тогава нямаше какво да се гледа по телевизията сутрин. А всъщност целта ми беше да ги събудя.

– Знам, че имало е период, в който сте свирили над 10 часа. Понякога музиката била ли е задължителна за вас?

– Пристигнах в едно училище, което се казва „Сентръл мюзик скул”, това беше най-елитното училище, всичките са нахъсани и имаше нещо като конкурс – кой най-много часове ще направи. Но в онази възраст това не е тежко да се прави.

– Как се чувствахте в училището за даровити деца. Какви бяха най-големите ви проблеми там?

– Най-трудното в Москва беше да виждам майка ми, която точно тогава беше родила сестра ми и плачеше, защото нямаше мляко в магазина, а тя нямаше кърма. И трябваше да се редим на опашка в минус 20 в 6 часа сутринта, за да купим мляко. Москва си я спомням и с много добри спомени.

– Как приема едно дете славата – на 7 години свирите с българския камерен оркестър и само две години след това издавате дългосвиреща плоча?

– Най-хубавото на славата даже не за едно дете, а и за мен сега, е, че всички ти се усмихват на улицата, канят те на различни партита… това са плюсовете. Минусите са по-малко. Минусите зависят от човека.

– Музиката някога за вас била ли е задължителна?

– Като всяко нещо, невинаги ти се иска да свириш или да си напишеш домашното. Първия път, когато не исках да свиря, бях малък и баща ми каза – ще свириш, аз леко се подпрях на лъка и го счупих, но той веднага го залепи с едно тиксо и каза – продължавай. Чупил съм и цигулки, бягал съм от къщи. Но в интерес на истината бих казал, че малко са ме карали да свиря.

– Какво стои зад успехите ви?

– На първо място е трудът, разбира се, но още по-напред е късметът.

– Кой е най-големият гаф, който сте правили?

– Ами всеки прави гафове… когато бях напълнял, излязох на сцената в операта с един панталон, който, когато клекнах, се сцепи.

– А кой е най-хубавият ви спомен или съвет?

– Най-хубавият съвет, който ми е казван, е от моята учителка в Москва. Когато напуснах, тя ми каза, че технически съм добър цигулар, но ако не бъда добър човек, нищо няма да постигна.

ИНТЕРВЮ НА ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА

http://www.ekipnews.com/