Най-много 40 минути стигат, за да си тръгнеш с виза от американското посолство в София. Точно толкова отнема цялата процедура, ако си студент и си мераклия да работиш през лятото в САЩ. Сега много млади българи напират да се сдобият с виза по програма Work and Travel. „Едно от най-хубавите неща е, че голяма част от процедурата по издаване на виза, независимо какъв тип е, се прави онлайн. А и така всички молби идват при служителите ми предварително и те започват да работят върху тях още преди кандидатът да е дошъл на място за интервю“, разказва генералният консул на САЩ Ерик Алегзандър, докато вървим към приземния етаж на мисията на гърба на Южния парк. По обед уютната чакалня, в която на плазмен телевизор върви без звук Си Ен Ен, е заприличала на автобус 280 от Студентски град към Ректората по сесийно време, когато цели групи и курсове се отправят към изпити. Настроението е подобно и тук, но липсва онова болезнено напрежение, което владее пред вратата на аудиторията. Вместо това по лицата на младите хора е изписано трепетно очакване от последната крачка, преди да се отправят на купон отвъд океана, на който хем ще припечелят, хем ще се забавляват, хем ще видят и Америка.

„Стандарт“ получи изключителната привилегия да проследи отблизо целия процес по издаването на виза, както и да мине зад кулисите и да застане редом до консулка, която задава задължителните въпроси към кандидата от другата страна на дебелото стъкло на гишето.Шесто и седмо гише са оборудвани със скенер, който за секунда взема пръстови отпечатъци на кандидата. Първо четирите пръста на лявата ръка, после на дясната и накрая палците на двете. Качеството е лошо? Изпотили са ви се ръцете, моля заповядайте кърпичка, казва консулката, докато я пъха в процепа на гишето за леко притеснения младеж. Той е един от 7000-те наши девойки и младежи, които Алегзандър очаква това лято да се потрудят и да пътуват в Америка. „97% от кандидатите по програма Work and Travel получават одобрение за виза.

Вероятността за отказ е много, много малка добавя генералният консул. В това време снимката на пръстите на младежа е отишла до САЩ и се е върнала с отговор дали той е имал някакви прегрешения пред закона отвъд океана. „Отнема между 5 и 10 минути. В САЩ проверяват отпечатъците в база данни и ни връщат отговор дали кандидатът има криминално досие и изобщо дали е имал проблеми с властите“, обяснява  Алегзандър.
Той добавя, че в консулския отдел има и специална система, наречена Drop Box, от която може да се възползва всеки, който е кандидатствал и е получил одобрение за някоя от видовете неимигрантски визи. Или с други думи, ако студент вече веднъж вече е бил на лятна бригада и иска пак да отиде, просто попълва наново онлайн формуляр, изпраща си паспорта до консулския отдел и въобще не е необходимо да идва на такава среща – след ден или два си получава документа по куриер.

Още по-интересно е на гишетата от 1 до 5, особено от другата страна на стъклото, разбира се. Там се правят интервютата с кандидатите. Няколко въпроса, докато консулката със завидна бързина сканира баркода на принтирания лист, който младежът или девойката са принтирали, след като са попълнили формуляра онлайн, и… всичко е готово. Препитването трае не повече от 30 секунди, пряко сили.
„Здравей, как си днес? Какво учиш? И кога ще завършиш? Имаш ли някакви приятели или роднини в САЩ? Не? Добре. За къде ще пътуваш? Добре, а какво ще работиш там?“. Обикновено това е цялото интервю, ако няма нещо неясно.
Последният въпрос не е заради недоглеждане, а е още една проверка на кандидатстващия.

Защото фирмата посредник в България, която търси и намира работа на студентите, вече е изпратила в консулството формуляр, в който пише името на работодателя, къде се намира, с какво се занимава и каква длъжност ще заема нашенецът, който заминава. И ако има разминаване, т.е. във формуляра да пише, че ще е спасител, а той каже в интервюто, че ще работи като сервитьор – има разминаване в информацията и вероятността за измама е налице. И много е възможно всичко да завърши с отказ на виза на кандидата. Понякога се търси контакт и с посочения в документа работодател, но това не е задължително.
Владислав ПУНЧЕВ

standartnews.com/bg