Лошата бизнес среда, високата корупция, нелоялната конкуренция, както и сивата икономика са сред основните причини за липса на преки чуждестранни инвестиции у нас. Това каза в интервю за ТВ „Европа“ Лидия Шулева – бивш вицепремиер и министър на икономиката. „Определено се усеща оживление в икономиката. Друг е въпросът, че когато имаш голям спад, то и най-малкият ръст изглежда голям“, коментира още Шулева.

Интервю на Димитрина Пандурова

–  Може би ви звучи познато – “Туризъм, високи технологии, енергетика и селско стопанство”. Това означава ли, че през последните 10 години нищо не се е случило в тези сектори?

– Не съм запозната в детайли с това какво предвижда тази нова стратегия, но така или иначе свободната пазарна икономика или условията за покриване на изискванията за конкурентоспособност, всички усилия в тази посока бяха направени в тези последни 10 години. Една пазарна икономика по принцип предполага малка намеса на държавата и даване на възможност на всички сектори, в зависимост от техния собствен потенциал, да се развиват. Винаги е имало дискусия за това – трябва ли да има такива стратегии и доколко тези неща изкривяват свободния пазар. Във всички случаи е добре, когато държавата има визия за някои сектори, които са важни за икономиката на страната, и се опитва да създава условия за тяхното развитие.

–  Какво се случи с туризма през тези 10 години и как ние разбрахме, че той трябва да бъде водещ за икономиката ни? Къде се загуби връзката?

– Свободният предприемачески дух във времето, когато се надуваше балонът на недвижимите имоти, се насочи към сектор, който беше най-бързо ликвиден, а именно – строителство и продажба на туристически обекти, хотели по морето, планинските центрове. Когато се надуват балони, това се случва не само в България, но и в други държави. Друг е въпросът доколко България е била подготвена, за да отговори на този ръст на строителството в туризма. Безспорно липсата на пътища е един от минусите и той показва, че държавата, приоритезирайки този сектор, не е направила това, което зависи от нея, а именно създавайки инвестиции в инфраструктура. Същото нещо се наблюдава по отношение на един очертаващ се бум – имам предвид възобновяемите енергоизточници. Така че много важно е, говорейки за стратегии и приоритезирайки даден отрасъл, да се види политиката на държавата.

–  Какво би трябвало да се случи? Да вземем за пример туризма, защото е най-характерен и защото всички мислят, че той ще ни помогне.

– Не е много това, което трябва да направи държавата. Като тръгнем от една инвестиция, която е в размер на 1 млн. лева и се изразява във вид на табели, грамотно написани с транслитерация, и се стигне до пътища, инфраструктура във вид на паркинги, заслони и т.н. Да не говорим и за необходимите инвестиции за съхраняване и отваряне на редица културно-исторически ценности, които България има и които дълбоко „пази” от чужди погледи. Не само туризмът е секторът, който би могъл да се развие. По-скоро бих казала, че на България това, което най-много й трябва, са сектори, които ще увеличат икономическия растеж, от една страна, и ще доведат до привличане на чуждестранни инвестиции.

–  Кои са те според вас?

– Едно от нещата, които са изключително интересни, са логистичните центрове. Ние не използваме това, че през страната ни минават 5 европейски коридора, по никакъв начин. Не можем да развием един сектор като логистичния, който може да привлече доста преки чуждестранни инвестиции и може да стане двигател на редица други сектори, които биха се развивали около една такава индустрия. Земеделието и най-вече биоземеделието. Чисти земеделски продукти, които България може да произвежда. Но тук пак идва огромният проблем с комасацията (б.р. – окрупняването) на земята. Това е един нерешен проблем, който възпрепятства развитието на един изключително важен за бъдещето на страната сектор.

четете още на:

http://www.tvevropa.com/bg/news/interviews/view/52841