Варненската журналистка Невяна Троянска, дългогодишна кореспондентка на в. “Труд” в града, издава книгата “ТИМ – отборът, който превзе България”. Книгата съдържа факти, които се разкриват за първи път пред обществото. Досега за ТИМ в медиите е излизала постоянно повтаряща се, непълна и неточна информация. Журналистката разказва с подробности кои са и какви са основателите на групировката, какъв е бил бизнесът им преди и сега. Невяна Троянска е съдена от ТИМ за свои публикации преди години и в книгата си се спира и на този епизод. Само да разгърне книгата, читателят веднага ще се убеди, че Невяна Троянска разкрива много повече за ТИМ от германския разследващ журналист Юрген Рот. Той многократно за последните години нарича ТИМ мафиотска групировка. Този въпрос се разисква нашироко в неговата книга “Гангстерска икономика”. Но фактите за ТИМ в книгата му са оскъдни. Както самата Троянска казва “Хвaна ме яд, че някой си Юрген Рот разказва за неща, които е прочел в Интернет”. Книгата на Невяна Троянска е значително по-съдържателна. В e-vestnik пускаме подбрани откъси от нея:

Всъщност, ако попитате някой варненец от средното поколение как ТИМ са започнали бизнеса си, той едва ли ще се ограничи само в рамките на проституцията, спомената в оперативната разработка. И ще бъде далеч по-словоохотлив в подробностите за “всички техни сфери на влияние”, отнети от “другите групировки”. Автоджамбазлъкът е само една от тях. И макар стотици жители на морската столица, станали по неволя пешеходци, да са убедени, че колите им са били задигнати от бригадите на ТИМ, никой от тях не се е добрал до доказателства за това. Собствениците на лъскави лимузини – изчезнали ненадейно и върнати обратно срещу тлъст откуп, също нямат черно на бяло, че покушението е дело на митичната абревиатура. Дори в случаи, когато заради авторекета е имало опасност да лумне международен скандал и полицията се захващала сериозно да издирва крадената кола, джамбазите от ТИМ пак са успявали да заметат следите си. Въпреки че преговорите се водели лично между хората на реда и бащите на групировката.Това не е художествена измислица, а част от спомените на полк. Стамо Стамов – легендарният шеф на РЗБОП, както наричаха накратко Регионалното звено за борба с организираната престъпност. Предавам ги така, както ми ги разказа близо 17 години след “застрахователните събития”.

От кражбите на коли до охраната на “Дружба” (”Св. Св. Константин и Елена”)

“Бяха отработили канал за крадени коли – прекарваха ги през Румъния, Констанца. Прокурорът или шефът на МВР-то там беше в близки отношения с тях, плащаха му на него. На Лазар Анев от “Албион кар” откраднаха 4-5 нови БМВ-та. Лазар ги продава на някого и след 2-3-4 дена изчезват. Информацията беше на 100%, че те ги крадат и ги изнасят в Констанца. През април 1994 г. в хотел “Мусала” отсядат две семейства руснаци, за една вечер. Всички бяха от “Мосфилм”. Жените – от старата московска буржоазия. Идват от Австрия с две БМВ-та, големи и нови. Понеже чули, че в България се краде, на паркинга ги слагат едно до друго. Двете жени и единият мъж се качват в хотела, вторият остава да спи в колите. Като се съмва сутринта, обаждят му се да се качи горе – да ползва тоалетна и да се измие, а след това да се приготвят да тръгват.

След половин час, или колкото там е стоял, слизат и виждат, че едното БМВ го няма. За второто не са имали време да го задигнат. Или не са искали – най-вероятно… Багажниците на колите бяха пълни. В тази, която бе открадната, имаше резервен двигател и много скъпи кожуси, купени от Виена. Явно са ги следили цяла вечер…Случая го пое Първо районно, което бе на по-малко от 100 метра от хотела. Единият от компанията имаше някакъв познат – руснак, който живееше до Спортна зала. Той остана за известно време – 4-5 дена, докато се намери колата, за да може да я върне в Русия, а другите си тръгнаха.
Двамата поддържаха връзка с оперативните в Първо РПУ. На третия-четвъртия ден някакъв българин им се обажда и им иска среща, като започва приказки за откуп. И тогава прехвърлиха случая към РЗБОП.
Понеже съм учил и горе-долу го знам руския, аз контактувах с колегите. Е, започна една игра, която продължи 2-3 дена, докато излезе на светло този, който иска парите. И дойде един строителен техник – здравословно не беше добре човекът.
Отначало го подхванахме: “Колата, като стойност, и туй, което има вътре, искаш откуп за тях. Твърдиш, че нямаш нищо общо с цялата тази работа – кой ще ти повярва?” После извиках една от прокурорките от районна прокуратура да присъства на разговора, за да му обясни – ако не вярва на мене, на нея поне да повярва. И тогава тоя човек каза:
– Аз съм само посредник. Тук едни момчета ме накараха, пък ще ми дадат някой лев, защото нямам пари за лекарства.
– Кои са тез момчета?
– Еди кои си.
Единия го каза. Момчето се оказа Иво Каменов. Аз Иво дотогава само бях го чувал, но не бях го виждал…
И за отрицателно време – значи това е било в сряда или четвъртък, в петък вече бяхме изяснили кръга кои са. И в събота сутринта рано-рано ги прибрахме и ги закарахме във Второ районно управление – Тихомир, Иво и Марин. И още един имаше, но го забравих кой е. Аз настоявах, исках да ги задържим, обаче прокуратурата…

Те въртяха-сукаха, въртяха-сукаха, не издадоха къде е колата. Отидохме на пазарлък – да кажат къде е БМВ-то, да го върнат, и ще ги пуснем. Казаха: “Колата ще ви я върнем, обаче няма да кажем къде е.” “Няма значение, викам, поне я върнете. Този човек стои тука, чужденец е.” И в един момент – вече стана към 5 часа следобед, прокурорите си грабнаха шапките и се прибраха. Не подписаха постановление за задържане…
Няма какво да правя – последният работен ден от седмицата, идва 18 ч., колегите трябва да си ходят, а тях трябва да ги пускаме. И като поеха ангажимент (да върнат колата), аз до последния момент не им казах, че ще излязат. Викам: “На нас ни свърши работното време, вашето място е там (в ареста), ние си отиваме вкъщи.”
Това ни беше и най-силното оръжие. Казаха: “До два дни колата ще я докараме, пуснете ни.” В неделя, спомням си, имаше някакво състезание по кикбокс в Пловдив. Викат: “Имаме двама-трима души, варненци, които се надяваме да вземат медали. Ние даваме там някой лев, пари, спонсорираме, трябва да сме там, моля ти се…”, пак почнаха да се молят. Аз използвах момента, че се молят, и им казах: “Добре, хайде, споразумяваме се – пускам ви на моя отговорност, отивате в Пловдив. Обаче колата искам да е тук.”
Колата не я върнаха в неделя, не я върнаха в понеделник, никой не се показа. Във вторник се обадих на Марин. Викам: “Марине, разбрахме се колата да я върнете. Утре, вдругиден чакайте пак да ви приберем…”
Същия ден се обадиха. По магистралата, срещу Провадия, до отклонението за Ветрино, онзи, провадийския – Данчо Ментеша, беше направил едно малко заведение с паркинг. Обадиха се колегите – намерили колата там на паркинга оставена. Обаче изпразнена, нищо няма в багажника – кожуси-можуси, двигател резервен няма, даже бяха изкарали и касетофона. Провадийците бяха отишли и оцапали цялата работа. Никакви следи! Качил се там един старшина – докато я запали, докато я закара в Провадия… Там експертът започнал да търси следи, вика: “Те са я окъкали отвсякъде.” И те (тимаджии) не признаха, че те са я закарали там колата.Колкото до откупа, вървеше приказката за около 10 000 долара…

След 1-2 месеца (тимаджии – б. р.) подхванаха “Дружба” (по-младите го знаят като курорта “Св. Константин”). И се показаха на 2 коня качени. Обаче почнаха да пищят търговците от алеята към “Черноморец”, че ги рекетират да сключват договори за охрана. Викам: “Кои са тия?” “Ами, една фирма, тук договори са сключили с директора, фирма ТИМ.” Като ми казаха ТИМ, на мен ми се наостриха ушите. “Каква фирма ТИМ, бе! Ведомствената полиция стоят там. Държавата плаща на 20-30 души джандари да охраняват този район. На каква друга фирма ще плаща?” Имах там възможност да получавам информация от стопанския сектор. Видях договора за какви пари е – Наско Рафайлов (директор на РДВР – Варна, от 1997 до 1998 г.) беше още в “Кадри”. Отидох при него и му викам: “Наско, тази сума колко полицаи подсигурява – продоволствие, дрехи, храна, заплати, санаториум, те имат там някакъв норматив?” Той ги изчисли – за 33-34 полицая. “Как бе, 10-12 охранители има там и два коня.” Чак по-късно през лятото се появиха с 3 джипа.И започнаха едни приказки, че шефът на курорта ще им прехвърли 3-4 от малките хотелчета около Гранда, и т.н. Бяха подготвили скритата приватизация на тези хотели. Даже бяха изпратили предложението в София. Обадих се там и прекратиха работата…”

Как прокурорът Колев смачка антимафиота Стамов заради ТИМ

Скандалът с охраната на “Св. Константин”, макар и косвено, даде старт на една вендета, която преобърна живота на полк. Стамов, разби здравето му и го пресели в отвъдното на 66 г. Спряганият за идеолог и покровител на ТИМ шеф на Прокуратурата на въоръжените сили полк. Николай Колев тогава го взе на мушка и не миряса, докато не отстрани полк. Стамов от пътя си. Антимафиот №1 на Варна бе арестуван на 25 август 1995 г. В петък, в 17 ч. Постановлението за задържането му бе подписано лично от Николай Колев, още преди са бъде повдигнато обвинение срещу полицая-арестант. Нито абсурдността на основното обвинение срещу полк. Стамов – че е “баща” на финансовите пирамиди, нито обостреният му диабет и високото му кръвно обаче успяха да го извадят от ареста. Той остана зад решетките 10 месеца, един от които – в Плевенския затвор. През януари 1998 г. обаче Военната колегия го оправда по всички обвинения, а полк. Стамов осъди държавата за незаконния си арест.
След като излезе на свобода, той призна в интервю за “Труд”: “Николай Колев беше консилиери на групировката с трите букви. След задържането ми тя се стабилизира. Заради тази групировка през 1997 г. Колев свика всички от подземния свят, за да ги уговаря да спрат престрелките, предизвикани от конкуренцията между отделните фирми.”
Година преди смъртта си Стамо Стамов ми разказа: “Николай Колев започна работа в Сливен като военен следовател. След 2-3, или 4 години го направиха военен прокурор на региона. Тогава Иво Каменов е служил в едно сливенско поделение – обикновен войник. Като конфликтна личност, скарал се с военния си командир, някакъв капитан, сбили се двамата, а Колев водел делото срещу Иво. И оттогава датират познанството и връзките им. Колев имаше това качество – да се прилепва към хора от контингента. Макар че това ни е била работата, на оперативните по криминална в БОП-а, в тези среди да се ровим цял живот. Николай Колев обаче се заиграваше много с тях…”
Арестът на Стамов наистина сякаш даде тласък на възхода на ТИМ. Заедно с краха на ерата на варненските фараони. “През 1995 г. започнаха масово да гърмят финансовите пирамиди и да се строят новите кооперации. Те изкупиха тогава несъбираемите дългове, бяха събрали над 150 фирми. И се разраснаха много”, коментира бивш полицай, разработвал групировката по онова време, далеч преди някой и да подозира, че само след десетина години “обектът на наблюдение” тотално ще излезе извън контрол. А медиите ще бъдат обзети от амнезия…

(Следва)

e-vestnik.com