Времето

giweather wordpress widget

Валути

Фиксинг за 25.11.2024
ВалутаЕд.Лева
EUREUR11.9558

В категория Интервю

Проф. Валери Стефанов:Далчев е достъпен автор за хора, завършили средното си образование по подобаващ начин

Валери Стефанов е професор по история на българската литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на книгите „Имената на времето“ (1988), „Разказвачът на „модерните времена“ (1990), „Творбата – безкраен диалог“ (1992), „Лабиринтите на смисъла“ (1993), „Литературната институция“ (1995), „Участта Вавилон. Лица, маски и двойници в българската литература“ (2000), „Българска литература ХХ век“ (2003), „Творбата – място в света“ (2004), както и на романа „Изгубените магарета“ (2005). Член е на редакционни колегии на редица академични сборници и издания.

Проф. Стефанов, трудна тема ли се падна на зрелостниците тази година – да пишат интерпретативно съчинение по “Животът и книгите в стихотворението “Книгите” на Атанас Далчев”?

Мисля, че това е напълно достъпен автор за хора, завършили средното си образование по подобаващ начин. Не смятам, че Дебелянов или Яворов са по-лесни от Далчев, това са просто митове.

“Интернет поколението има толкова общо с Далчев, колкото Министерство на образованието с наченки на здрав разум”, твърди форумец, след като интернет-сайтовете разгласиха падналата се тема…

Интернет-поколението да не е марсианско поколение?! То е поколение, което живее в България днес, учи се в български училища, слуша български медии, все пак трябва да има информация за всякакви неща от областта на историята, културата. Далчев е част от тази история и тази култура. Ако смятат, че Далчев, Ботев или Яворов не са част от тази култура, те наистина са някакво специално поколение, може би дошло от Марс.

Атанас Далчев е наречен и “никому неизвестен поет”. Той действително дълго време не се изучаваше в училище, после – в началото на 90-те, присъстваше в свободно избираемата програма.

Недейте да се хващате само за това, което пише във форумите. Там говорят всякакви полуграмотни хора, разтоварват някакви страсти на собственото си его. Напротив, Далчев е много известен поет, известен на много поколения и това, че не е изучаван се дължи на факта, че беше непризнат от комунистическия канон. Затова беше извън учебните програми. Иначе Атанас Далчев е един от най-големите български поети и да се казва “никому неизвестен” означава, че авторът на този постинг определя себе си по начин, който не искам да коментирам.

Е, има и противни мнения, разбира се…

Все пак в България има достатъчно интелигенти и умни деца, така че не трябва да се хващаме за думите на някакви хора, които имат проблеми със себе си.

Обвиняват го, че е твърде интелектуален автор.

Не знам да има нещо лошо в това да си интелектуален. Интелектуален означава наистина да боравиш с различни пластове на културата, а Далчев е именно такъв поет. Той не е завладяващо емоционален, той наистина работи с различни пластове на културата и като не познаваш тези пластове, просто не можеш да влезеш в тази поезия.

Докога всяка тема, която се падне на изпит, ще бъде обявявана и за трудна, и за неочаквана?

Все по-често ще се случва. Колкото по-неграмотни стават хората, толкова повече всичко ще им е трудно, непознато, неизвестно, недостъпно. И повикът към институциите ще бъде да разрушат хуманитарното образование напълно. Така че това можем да очакваме от “умното” българско общество.

Вина за това нямат ли учебниците, които са написани на недостъпен и отблъскващ младежите език?

Нека да имат и те вина. В сравнение с упадъка, който настъпва, вероятно учебниците изглеждат все по-трудни. Така че нека да се напишат някакви читанки за децата от 12 клас, които да бъдат на нивото на втори. Тогава вероятно обществото ще бъде доволно. С което не казвам, че учебниците не би трябвало да се пренапишат, да се направят адекватни, достъпни може би повече – за равнището, на което в момента са младите български хора.

Вие имате ли очаквания за резултатите от зрелостния изпит, за оценките на завършващите гимназисти?

Нямам никакви очаквания. Знам, че матурата принципно се нагласява конформистично спрямо равнището, което не е добре. Няма достатъчно разписани ясни критерии за стандарти за оценяване. Това позволява матурата да бъде по някакъв начин доминирана от очакванията, вместо от това, което се е получило реално.

Чуват се идеи, а вчера една политическа сила го записа в управленския си проект – когато дойде на власт държавните зрелостни изпити да станат единствен вход към университетите? Вие как гледате на тази идея?

Така е и в момента, голяма част от висшите училища приемат с оценките от матура. А при смаляващия се пазар на кандидати, съвсем нормално е университетите да премахнат самите кандидатстудентски изпити. Натам се върви и до година-две това смятам, че ще стане.

И за Софийския университет ли ще важи?

Когато има 40 000 места в университетите и не знам още колко в чужди университети, а пък броят на кандидатите е по-малък, какво очакваме да стане?

Макар че другата теза е, че трябва да се разшири фунията за прием и да се стесни на изхода, т.е. лесно да се влиза и трудно да се излиза от ВУЗ-овете.

Това предполага една доста различна организация вътре в университетите. За съжаление, не виждам как това ще се случи. Не се задава сериозна реформа вътре във висшите училища. В този смисъл наистина, тъй като училището и университетът са като скачени съдове, те ще си преливат недостатъци един на друг.

Вие преподавате на четвърти курс в СУ. Ще направите ли мрачното заключение, подобно на мнозина свои колеги, как от година на година нивото пада? Или пък са двете крайности – много умни и напълно дезинтересирани студенти?

По принцип идват все по-слабо образовани деца, но ето пък, университетът може би им дава нещо, тъй като този курс, на който преподавах тази година, беше изключително ангажиран към моите лекции може би, не знам. Така или иначе бях очарован от тези деца. Но всяка година има и от едното, и от другото, не мога да обобщавам.

Слабо образовани казахте – имате предвид правописна грамотност дори или като умение за мислене?

Говорим за грамотност в широкия смисъл на думата – като начин на мислене, култура, която владеят. В момента, доколкото разбирам, в първи курс е доста тежко именно от гледна точка на компетентност, на грамотност на тези деца, които са дошли да учат хуманитаристика в Софийския университет, пък не са готови за нея. И те дърпат назад целия Софийски университет, колективно го дърпат.

И как поддържа нивото си най-старият университет в България?

Винаги съм казвал, че ако един университет няма добри преподаватели, които да преобразят хората там, нищо не става. То е просто една забавачка.

МАРИЯ ФИЛЕВА

http://www.vsekiden.com/