EUR
Зареждане ...
Интервю на Ели Маринова с Албена Маркова
Обикновено тя не се движи по улиците с шапка на фея и вълшебна пръчка. За приказната игра на светлина, която сътворява обаче не успях да намеря думи. А не е да не съм ги търсила. Усетих я. Няма значение с колко сетива. Албена Маркова. Може да я срещнете по световните фотографски портали като Таис. Наскоро тя спечели два златни медала от най-големия световен фотографски салон. Оставете въображението си, поспрете за миг докато работите, пуснете си любима песен и се впуснете в тези развихрени пастелни цветове. От някои струи спокойствие, а от други размах, дълбочина, тъга или радост. Пред нейните снимки времето е спряло. И оставете предубежденията си за фотоманипулацията в хладилника докато гледате творбите и!
Ели Маринова: Два златни медала в най-големия световен фотографски салон! Това е голямо признание. Очаквахте ли го?
Албена Маркова: Trierenberg Super Circuit and Super Theme Circuit е най-големият салон на FIAP в света с участието на над 10 000 кадъра на автори от над 100 държави. Честно казано, надявах се на някоя грамота за участие, но за два златни медала и през ум не ми бе минавало. Конкуренцията е жестока, участват изключително добри автори от цял свят, и не ми се вярваше, че мога да бъда забелязана. А и имам наблюдения върху нашите фотографски конкурси, където ако нямаш лоби зад гърба си или не принадлежиш към определено общество или група, шансът да си тръгнеш с отличие е минимален. Но явно механизмите на оценяване в Trierenberg Super Circuit and Super Theme Circuit са различни от тези в България.
Е.Маринова: В какво се изразява наградата? Как научихте за конкурса?
А. Маркова: Наградата е морална. Но признание от такова ниво е повече от достатъчно. На 26 септември, 2011 г. в гр. Линц, Австрия ще бъде официалната церемония по връчване на наградите, на която много се надявам да мога да присъствам. За конкурса научих от организатора – Крис Хинтеробермайер – той ме бе открил във www.photosight.ru. Получих покана по е-mail, и което е най-интересното – бяха избрани всички кадри, с които да участвам и посочено в кои категории да ги поставя. Нещо, което мен винаги ме е затруднявало – с кой точно кадър да участвам в даден конкурс. Освен в Trierenberg Super Circuit and Super Theme Circuit , част от кадрите ми ще бъдат включени в друг голям проект – AFTER PERESTROIKA, който ще представлява изложба и издание с твърди корици, в които ще бъдат включени творби на автори от бившия Източен блок.
Е.Маринова: Има ли други наградени българи?
А. Маркова: Да, с отличие е също и Златко Латев, професионален фотограф от гр. Хасково. За него това е второ признание от този фотосалон.
Е.Маринова: Който се е докосвал до фотографията ви, неизменно е изпитал душевен празник. Как стигнахте до стила „Таис” в обработките? Дълъг ли бе пътят?
А. Маркова: Не, изобщо даже не беше дълъг. Започнах да обработвам почти в самото начало. Работя на Фотошоп от 1999 г. и той ми беше по-познат от апарата. В началото снимах със Сони DSCP93 и снимките бяха на светлинни години от кадрите, които виждах по големите фотографски сайтове. Опитвах се да постигна същото звучене с обработка и в резултат започнаха да се получват наистина интересни, различни, магически неща. Имаше един коментар под моя снимка, който много точно описва стила ми – магически реализъм.
Е.Маринова: Как започнахте да се занимавате с фотоманипулация? Това безспорно е едно ново изкуство.
А. Маркова: Както казах и по-горе, заради стремежа да постигна по-добър резултат от възможностите на сони-то. Но впоследствие се пристрастих. Винаги си обещавам да пипам по-малко, но никога не мога да се сдържа съвсем. Харесва ми, когато от един изначално добре заснет кадър след умела манипулация започнат да излизат картини . Процесът е наистина творчески и никога не бих могла да повторя същите действия и да получа един и същи резултат от един и същ изходен кадър.
Е.Маринова: Срещахте ли съпротива в началото в българските фото-портали по отношение на обработките?
А. Маркова: Срещах, срещам и ще продължавам да срещам докато съществуват хора, за които Фотошоп се свежда само до опциите в падащото меню Имидж. Обикновено критикуващите са тези, които нямат нужния потенциал да изучат всички възможности на програмата. Все пак Томас и Джон Кнол и още цяла гвардия програмисти от цял свят не пишат този огромен софтуер от 24 години, за да го ползваме да променяме само криви и контраст. Епическите войни „ за и против фотошоп” са печално известни във всичките ни български сайтове.
А и да не забравяме, че обработващите програми не се свеждат само до Фотошоп. Има редица други полезни фотообработващи софтуери и допълнителни плъгини, чиято умела употреба твори чудеса. Освен това, много хора пренебрегват факта, че в момента, в който започнеш да променяш дори само настройките на скорост и бленда, ти вече манипулираш сцената. Да не говорим за допълнителните опции, които стават все повече и повече в съвременните дигитални апарати.
Е.Маринова: Какво бихте казала на скептиците към това ново предизвикателство и бих казала – тънко изкуство – фотоманипулацията?
А. Маркова: Учете Фотошоп, приложен в по-малка или в по-голяма степен е неизменна част от съвременната артистична фотография.
Е.Маринова: Очевидно търсите светлото, красивото, приказката в творбите си. Това означава ли че сте позитивен човек в живота?
А. Маркова: Сигурно съм. В противен случай след всички изненади и превратности, които ми поднесе живота, едва ли щях все още да съм в това състояние на духа и съзнанието.
Е.Маринова: Може ли фотограф да живее добре в България?
А. Маркова: Не знам как живеят професионалните фотографи, аз не се причислявам към тях. Фотографията е голямата ми любов, изместила почти всичко в сърцето ми. Опазил ме Господ да убия това чувство, като я превърна в средство за прехрана. Това не означава, че не продавам кадри, но не се виждам в ролята на поръчков фотограф.
Е.Маринова: Фототехниката или задкадърното устройство са по-важни за една стойностна творба?
А. Маркова: Не мога да отговоря еднозначно. Преди години и аз си мислех, че артистичният подход е най-важен, но в крайна сметка вече виждам как липсата на определни възможности на апарата е ограничение да заснема точно това, което искам. Защото манипулацията идва след това.
Дигиталната арт фотография се разви изключително много последните 3-4 години.
Ако човек се стреми към качествена артистична фотография, няма как едното да бъде без другото – и фототехниката и обработващия софтуер и ЗАУ (зад-апаратното-устройство) трябва да са на високо ниво.