Носителят на наградите „Златен век“ и „Аскеер“ Коста Цонев заяви в интервю за ТВ „Европа“, че смята за нещо нормално отличията да дойдат, когато човек си върши работата. Той разказа спомени и сподели подробности от опита си в българското кино и театър, като нееднократно подчерта възпиращата роля на бившата Българска комунистическа партия в културното развитие на нацията. Актьорът сподели и впечатления от свои бележити колеги, с които е работил.

Интервю: Ганиела Ангелова

– Здравейте, носител сте на редица отличия и награди, преди броени дни взехте „Златен век“, взехте „Аскеер“. Какво означават отличията за един артист?

– За един човек, който живее само за отличията – много. за един човек, който си греда работата това е нещо нормално… Понеже не съм членувал в никаква партия, при мен нещата винаги идваха по-късно.

– Защо „Икар“-ите и „Аскеер“-ите винаги са били ябълката на раздора, има ли завист в тази професия? Вие самият, когато вземахте наградата, казахте „хора, не бъдете злобни“…

– Злобата си е по закон българска. Всеки българин таи някаква злоба за нещо, някои го показват, някои – не. Смятам, че тя е мимолетна злоба, специално за тези награди, тя идва и си отива.

– Днес е все по трудно да правиш истинско изкуство…

– По-трудно е, да, за да направиш една роля интересна, трябва да черпиш от много кладенци вода. Трябва да се внимава много, особено за тези роли, които са исторически, български.

– Липсва ли Ви театърът, липсва ли Ви киното?

– Не, аз не мога да се оплача, че не съм играл… Напоследък даже, последния път, го направихме този филм, „Кой е този Коста Цонев?“, за 20 минути. Когато искаш да провиш нещо сериозно, нещо хубаво, ако не познаваш темата добре, трудно можеш да го направиш за 20 минути.

– За какво мечтаете сега?

– Мечтая да бъда здрав.

– Някаква неосъществена мечта имал ли сте?

– Неосъществени мечти много, защото още като малък мечтаех да стана шофьор. Всичките ми мисли бяха шофьорлък. След време се влюбих в една жена, която ми каза „ти си само за актьор, можеш да пееш и имитираш всички идиоти в квартала“.

– Какво си спомняте от студентските си години? Знам, че сте вилнели из София с Георги Калоянчев.

– Това бяха едни гладни години и аз се ориентирах към т. нар. „халтура“. Представяхме с него разни сценки извън театъра и първият ни хонорар беше паста.

– Изиграл сте десетки роли, имате ли си любима роля?

– Емил Боев и дон Жуан… дон Кихот – това са главните роли в живота, всеки образ има някакъв характер, а той е взет от живота, затова не мога точно да кажа кой най-много харесвам.

– Кой е най-яркият Ви спомен с незабравимата Невена Коканова?

– За мен Невена Коканова беше едно неземно същество. винаги внимателно говореше, нежно, много обичлива беше. Аз по отношение на жените се хвърлям с главата напред, но пред нея омеквах.

– Какво е бъдещето на културата в България?

– Привидно всички власти, които дойдат, са „да повдигнем нашата култура“. но се получава така, че щом има такъв девиз, започваме да искаме каквото ни се харесва. Оказва се, че това не може да бъде, защото партията не позволява това. Сега се появиха пък други хора, които ни обясняват как да живеем. Затова при нас културата по-трудно ще пробие, защото всеки, който претендира да бъде водач, трябва да знае повече от всички около него. Обаче има едни такива, които гледат по всякакъв начин. Обаче ние ще успеем, защото растат много талантливи хора.

– Защо влязохте в политиката… Съжалявате ли?

– За да вляза в политиката е виновен Симеон Сакскобургготски, аз имам специално отношение към него… Понеже той основа тази партия, не може, след като съм застанал до него и го молех, да откажа да бъда до него, въпреки че моето място не беше там. Просто презирах всички тия, които излизаха на трибуната и говореха глупости. За мен най-важното бе, че можах да направя Младежки театър и да дам възможност на едни миньори от Твърдица да си получат това, което мечтаеха 15 години. Това е нещо, което, според мен, все пак свърших работа.

EkipNews.bg