В България нямаме нито един търговски център, който да има повече от няколко години оперативен живот с един и същи собственик. Това каза Иван Велков, заместник-председател на Национално сдружение Недвижими имоти. Единици са тези, които не си смениха собствеността и всъщност те са най-добрия пример доколко планираните инвестиции и в какъв хоризонт биха се върнали.На запад има много инвестиционни фондове, които стопанисват подобни молове и при тях хоризонтът е по-дълъг. Те биха могли да очакват такава възвръщаемост на инвестицията си, която да им позволи 12-15 години с нормалните темпове и нормални проценти възвръщаемост да дадат по-плавен и по-разумен баланс между приходите и разходите.

Въпросът е, че в България много често предприемачите искаха да построят един търговски център и да го продадат с печалба, директно като предприемачи, а не толкова да го менажират дългосрочно и да връщат от нормалния бизнес тези направени разходи, каза Иван Велков.Преди няколко години оптимистичните очаквания са били, че инвестициите в подобен търговски център могат да бъдат с една доста прилична доходност, дори и сравнена с други държави, или че за около 10 години може да се планира възвращаемост.

По думите му – има прекалено много прекупвачи и прекалено много хора, които преследваха и все още очакват лесни печалби. Именно това пречи на някои от проектите да се изграждат. Според него в момента шанс да построят такива центрове, да ги напълнят с наематели и те да работят дългосрочно, а не да стоят полупразни, имат няколко предприемачи, буквално трима-четирима сравнително по-подготвени, по-международно представени, с репутация и със солиден ресурс. Във всяка европейска столица почти няма марка, която да не е представена както на главните търговски улици, така и в моловете. В

България истинските международни участници на пазара, големите мултинационални и световни имена, са една шепа и те естествено не могат да са достатъчни, за да професионализират и покажат на българския потребител, че и качествените стоки, независимо от цената им, имат своите преимущества, каза той.Кризата и липсата на опит стопиха интереса към строителството на молове, допълва Велков. По думите му – в първите години, преди 2006 година, когато още нямаше молове, като изключим ЦУМ като илюстрация на голям търговски център, ентусиазмът беше повече от висок. Това е период на единични проекти и огромно количество от желаещи както да станат наематели вътре, така и от големи инвестиционни фондове, които да ги купят след това, като работещ бизнес, който да им генерира доходност.

profit.bg