Това показва национално проучване на агенция Ноема, реализирано през м. април 2011 г. То има за цел да установи хранителните навици на населението и в частност – отношението към най-важното според специалистите хранене за деня – закуската.Анкетата включва въпроси като „Закусвате ли сутрин, ако не – защо”, „Какво най-често закусвате”, „Определятe ли закуската си като здравословна”, „Знаете ли кои са най-подходящите според диетолозите храни за старт на деня”, ”Консумирате ли и колко често пълнозърнести продукти на закуска” и др.Допитването обхваща представители на всички географски райони на страната и София на възраст между 15 и 70 г. 52% от анкетираните са жени, 48% – мъже.

На въпроса „Закусвате ли?” положително отговарят 78% от участниците в проучването. 72% от тях закусват всеки ден, за други 14% първото хранене за деня е част от графика им два или три пъти в седмицата. 3% от анкетираните закусват веднъж седмично, а  други 11% са категорични, че това им се случва още по- рядко.Според специалистите по хранене закуската е изключително важна, тъй като, ако е здравословна и балансирана, тя осигурява на организма нужната енергия за деня. След продължителната липса на прием на храни и напитки през нощта, сутрин организмът се нуждае от нов прилив на енергия и хранителни вещества. В противен случай настъпват стресови за организма реакции.Специалистите по хранене определят за балансирана тази закуска, която включва продукт от пълнозърнести житни култури – за прием на сложни въглехидрати и фибри, млечен продукт за прием на калций, плодове – за витамини и фибри и напитка за хидратиране.

Пълнозърнестите продукти са изключително важни за човешкия организъм, тъй като са богати на незаменими вещества – фибри, витамини от групата В, антиоксиданти. Фибрите помагат за понижаване нивата на „лошия” холестерол, тъй като затрудняват пълното усвояване на някои мазнини и намаляват риска от атеросклероза. Безценно тяхно качество е, че свързват някои канцерогени и тежките метали в храната и ги изхвърлят от организма. Фибрите принадлежат към т.нар. „добри” въглехидрати. Те се характеризират с това, че се разграждат по – бавно и освобождават енергия по-дълго време в сравнение с други видове храни. По този начин фибрите спомагат за поддържането на ситост по-дълго време. Това, от друга страна, предпазва от преждевременно огладняване, което най-често се компенсира с „лоши” въглехидрати като вафли, кексове, чипс, и др.В контекста на тези научни факти социологическото проучване показва, че 63% от участниците споделят твърдението на специалистите, че закуската е най-важното хранене за деня. В същото време не малък процент – 19% от анкетираните признават, че не са запознати и не обръщат внимание на този научно-доказан факт.Проучването показва и, че предпочитана храна сутрин продължават да са тестените изделия. От въпроса „Какво обичайно закусвате”, става ясно, че 76% избират баница, кроасан, тутманик, сандвичи и др. за първото си хранене. Едва 6% от анкетираните предпочитат плодове, а само  9% избират пълнозърнести продукти за старт на деня.

На въпроса „Знаете ли кои според специалистите са най-подходящите за началото на деня храни”, едва 7% посочват, че това са пълнозърнести продукти. Само за 2% от анкетираните този тип продукти са най-подходящата закуска.Анкетата категорично отчита, че пълнозърнестите продукти все още не са част от хранителния режим на повече от половината от участниците в допитването. На въпроса „Колко често консумирате пълнозърнести продукти”, eдва за 7% от анкетираните тази категория продукти е част от менюто им, а само 6% консумират пълнозърнести продукти веднъж седмично.Сред най-честите причини за пропускането на закуската са ограниченото време сутрин. 48% от анкетираните, които споделят, че похапват междинна закуска преди обяд, го правят именно заради чувството на преждевременен глад.Според диетолозите балансираният режим трябва да включва от 3 до 5 хранения на ден, като първото от тях задължително е закуската. Тя трябва да доставя на организма около 25% от дневния прием на енергия и над 20 % от дневната препоръчителна доза пълнозърнести култури.

http://zdravoslovnohranene.com/